Археологическите проучвания в Западна Европа разкриват, че канибализмът е бил част от живота на някои праисторически общности. Анализът на човешки останки от различни периоди — от палеолита до неолита — показва следи от разрязване, раздробяване и целенасочена обработка на костите. Тези находки се свързват с консумация на човешка плът, но не винаги могат да бъдат обяснени единствено с глад или недостиг на храна.

Свидетелства за подобни практики са открити във Франция, Испания и други части на Европа. Особено показателни са следите от счупване на кости, вероятно с цел достигане до костния мозък. Това подсказва, че човешкото тяло е било използвано като източник на храна в определени случаи.

Изследователите обаче правят разлика между хранителен канибализъм, при който тялото служи за прехрана, и ритуални практики, свързани с погребални или социални обичаи. В тези случаи обработката и евентуалната консумация на останките може да са имали символично значение и да са част от отношението към мъртвите.

Новите анализи допълват представата за живота на праисторическите европейски общества. Те показват, че отношението към смъртта и човешкото тяло е било значително по-сложно, отколкото се е смятало досега. Канибализмът в тези общества не е бил единствено въпрос на оцеляване, а е можел да има и дълбоко културно или ритуално измерение.