Камерун се очертава като един от основните доставчици на войници за руската армия в Украйна. Млади мъже са привлечени с обещания за работа в строителството, охраната или за участие в образователни програми, но веднъж попаднали в Русия, ги изпращат на фронта. Към май тази година около 3 000 граждани на африкански държави се сражават за Русия, като голяма част са от Камерун, Гана, Египет, Кения и Уганда. Правителството в Яунде потвърждава смъртта на 16 камерунци, седем от които на бойното поле, но местни наблюдатели смятат, че реалният брой е по-висок.

Най-често мотивът е отчаянието от икономическата ситуация. Много камерунци живеят с под 100 000 франка на месец (около 150 долара), а офертите на руските посредници обещават заплати от 3 милиона франка. Комбинацията от високо заплащане и перспективата за руско гражданство прави риска приемлив. Макар че някои програми на Русия, като „Африканската инициатива“ и „Алабуга“, са представени като културен и образователен обмен, те създават условия за вербуване на бойци. Паравоенната група „Вагнер“ и нейният наследник „Африкански корпус“ са основните инструменти на Москва за влиянието ѝ в Африка.

Международното право не забранява на чужденци да служат доброволно в друга армия, но при измама и принуда става дума за наемничество и трафик. Отговорността обаче рядко се поема от Русия. Семействата на загиналите често научават късно за съдбата на синовете си и не получават обезщетения. Остават сираци и вдовици в тежко положение.

Камерунските власти заявяват, че не изпращат войници в чужбина, но анализатори настояват за повече действия – реформи за справяне с бедността, разяснителни кампании за опасностите и по-твърда дипломатическа позиция спрямо Русия. Примерът на Гана, която официално е поискала от Москва да спре набирането, показва посока, но Камерун, със своите дългогодишни военни връзки с Русия, вероятно ще остане предпазлив.