Калининград е най-голямата стратегическа уязвимост на Русия, а не просто военна крепост. Според анализатора Едуард Лукас ексклавът е военно уязвим, защото няма противовъздушна отбрана и разчита на несигурна логистика. При реална война с НАТО той би бил сред първите цели, но НАТО няма да нападне Калининград, а Путин няма да води пълномащабна война с Алианса. Истинският проблем е, че в изолация политическата и икономическата стабилност на региона зависят от постоянните внимание и субсидии от Москва.

Икономически, социално, демографски и политически Калининград е в застой, а в някои области — в упадък. Регионът не генерира достатъчно данъчни приходи, за да финансира обществените си услуги. Обществото не се доверява на центъра, макар публично да следва националистическата реторика. Ядрените предупреждения на Кремъл във връзка с Калининград са реакция на измислена заплаха. Путин не може да използва ядрено оръжие срещу НАТО, защото това би означавало крах на неговия режим. Европейските правителства не трябва да приемат тази реторика сериозно — целта ѝ е да сплаши, докато реалната картина е катастрофална война и разпадаща се държава.

Проектът „Калининград 2050“ симулира кризи под прага на открит конфликт. Русия е уязвима при екологични и здравни кризи, сривове в обществените услуги и инфраструктурата, както и при военно неправомерно поведение. Полша, Литва и съседните държави трябва да се подготвят за разпадането на Русия: дали да го приветстват, дали да го ускорят — тези въпроси са добре разбирани в съседните на Русия държави, но почти отсъстват в западните дискусии.

Моделът на субсидии и политическа подкрепа от Москва не е устойчив. Всяка криза в центъра ще се усети остро в Калининград. Украински удари с дронове например биха могли да имат катастрофален ефект върху доставките на гориво. След присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО военният баланс в Балтийско море е силно в полза на Алианса. Петте северни държави, трите балтийски държави и Полша имат по-голям БВП от Русия по обменни курсове и при правилно сътрудничество могат да се защитят срещу всяка реалистична руска атака.

Калининград днес е военно опразнен: няма сухопътни сили, няма противовъздушна отбрана, няма укрепена инфраструктура за военновъздушните сили. Основната заплаха идва от специални сили, дронове и евентуално ракети, ако Русия има резерви. Всеки опит за усилване на ексклава незабавно ще привлече вниманието на НАТО и ще предизвика ответни мерки. Неотдавнашните военновъздушни и военноморски учения около Калининград напомниха за сложните и модерни ресурси, които Алиансът може да мобилизира.

Ключовият въпрос не е дали, а кога и как Кремъл може да загуби Калининград. Първият сигнал за това е загубата на контрол от страна на Москва — например ако Путин се разболее или ако конфликтите между различните кланове избухнат открито.