Калининград е представян като военна крепост, но всъщност е една от най-големите стратегически уязвимости на Русия. Ексклавът няма надеждна противовъздушна отбрана и разполага с несигурна логистика. При реална война с НАТО той би бил сред първите цели. НАТО обаче няма намерение да напада, а Путин не би започнал пълномащабна война с Алианса. Истинската уязвимост е в зависимостта на Калининград от политическото и икономическото внимание на Москва.

Регионът не генерира достатъчно данъчни приходи, за да финансира обществените си услуги. Обществото не се доверява на центъра, макар публично да подкрепя официалните националистически наративи. В най-добрия случай Калининград е в застой, а в някои сфери – в упадък. Ядрените предупреждения на Кремъл във връзка с ексклава са измислена заплаха. Путин не може да използва ядрено оръжие срещу НАТО, защото това би означавало крах на неговия режим. Тази реторика не трябва да се приема сериозно – целта ѝ е да сплашва. Вместо това трябва да се гледа реалната картина: катастрофална война и разпадаща се държава.

Симулациите на кризи в Калининград разглеждат сценарии под прага на открит конфликт. Русия е уязвима по отношение на екологични и здравни кризи, сривове в обществените услуги и инфраструктурата, както и при военно неправомерно поведение. Полша, Литва и съседните държави трябва да се подготвят за разпадането на Русия. Въпросите как да се планира за него, дали да се приветства и дали да се ускори са добре разбирани в съседните на Русия държави, но почти не присъстват в западните дискусии.

Калининград оцелява до голяма степен благодарение на икономическите субсидии и политическата подкрепа от Москва. Този модел не е устойчив. Всяка криза в центъра ще се усети остро в ексклава. Например украински удари с дронове биха могли да имат катастрофален ефект върху доставките на гориво. След присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО военният баланс в Балтийския регион е силно в полза на Алианса. Петте северни държави, трите балтийски държави и Полша имат по-голям БВП от Русия по обменни курсове. Ако си сътрудничат правилно, те могат да се защитят срещу всяка реалистична руска атака.

Днес Калининград е военно опразнен: няма сухопътни сили, няма противовъздушна отбрана, няма укрепена инфраструктура за военновъздушните сили. Основната заплаха идва от специалните сили, дроновете и евентуално ракетите, ако Русия разполага с резерви. Всеки опит за усилване на ексклава обаче незабавно ще привлече вниманието на НАТО и ще последват ответни мерки, преди всичко усилване на силите. Неотдавнашните военновъздушни и военноморски учения около Калининград бяха напомняне за сложните и модерни ресурси, които Алиансът може да мобилизира.

Ключовият въпрос не е дали, а кога и как Кремъл може да загуби Калининград. Първият сигнал, който трябва да се следи, е загубата на контрол от страна на Москва. Това може да стане например ако Путин се разболее или ако конфликтите между различните кланове, които тлеят под повърхността, избухнат открито.