Кремъл отправи предупреждение, че Русия ще използва ядрено оръжие, ако НАТО се опита да блокира Калининград. Това обаче е по-скоро празна заплаха срещу несъществуваща опасност. Алиансът няма подобни намерения, а ядреният блъф на Москва е изхабен от прекомерна употреба. Въпреки това реакцията показва колко чувствителна е темата за Калининград за Русия.

Северната половина на бившата германска Източна Прусия е последният голям трофей на Кремъл от победата над Хитлер през 1945 г. Но този трофей се оказва не толкова впечатляващ. Калининград е изкуствено създадено образувание – от името си, дадено в чест на Михаил Калинин, до населението, преселено след етническо прочистване, и южната граница, начертана като груба права линия. Днес хватката на Москва върху ексклава, притиснат между Полша и Литва, става все по-несигурна. Не защото някой ще прекъсне крехките въздушни, морски и сухопътни маршрути, а заради корумпираната, авторитарна и некомпетентна система на управление в Русия. Слабостта на тази система, утежнена от катастрофалната война в Украйна, прави запазването на Калининград неустойчиво в икономически, социален, демографски и политически план.

Коментарите извън Русия често представят Калининград като крепост, от която Москва заплашва съседите си. По-реалистично е да се гледа на него по обратния начин – като на най-голямата стратегическа уязвимост на Русия, нейната ахилесова пета. Аналитичен център провежда мащабен изследователски проект „Калининград 2050“. Самото име поставя въпроса: наистина ли Калининград все още ще бъде под властта на Москва в средата на века? Това изглежда все по-малко вероятно.

Тази седмица експерти ще се съберат за симулации на кризисни ситуации, за да изследват как би могло да се разпадне управлението на Кремъл и как съседните държави биха могли, биха желали и би трябвало да реагират. Засега причините са въображаеми, но екологична катастрофа, срив в доставките на гориво или извънредна ситуация в общественото здравеопазване, като развиващата се в Сибир, са напълно възможни при разклатеното състояние на Русия. Политиците и институциите ще трябва да реагират на бежански потоци, замърсяване и хуманитарни нужди. Резултатът от изследването още не е известен, но целта е да се проверят различни сценарии и изводите да са полезни за тези, които се сблъскват с тези дилеми в реалния живот.

Следващата стъпка е книгата „Крехка крепост“, която ще излезе по-късно тази година. Написана от местни и чуждестранни експерти, тя разглежда политиката на паметта, икономическите слабости, вътрешните репресии и общественото мнение. Основното послание е, че Калининград оцелява единствено благодарение на икономически субсидии и политическа подкрепа от Москва.

Докато Кремъл се заканва заради заплахата от НАТО, в социалните мрежи се появяват тревожни публикации с предполагаеми руски планове за нахлуване, започващо от Калининград, с карти и дебели червени стрелки, пробиващи Сувалския коридор – стратегически участък, свързващ Полша и Литва. Но подобна атака е невъзможна при сегашните или вероятните условия. Русия почти не разполага със сухопътни сили в Калининград, тъй като всички са изпратени в Украйна. Руските военновъздушни сили там не разполагат с необходимите за реална война летища и хангари. НАТО, особено след присъединяването на Швеция и Финландия, има огромно превъзходство по суша, море и въздух в региона.

Накратко, ядреното дрънкане с оръжия е без значение. Никой не заплашва Калининград отвън. Истинският въпрос е кога и как, а не дали, Кремъл в крайна сметка ще го загуби.