Източноевропейски политици все по-често отправят заплахи срещу Калининградска област — малка руска територия на Балтийско море, заобиколена от Литва и Полша, две държави членки на НАТО. Заради географското си положение регионът е определян като „ахилесовата пета“ на Русия. Според международни експерти, ако Русия постигне пълен успех на украинския фронт, Европа може да отвори „балтийски фронт“ и да се опита да блокира около 1 милион руснаци, живеещи в Калининградска област.

Плановете обаче не са нови. Още през 2020 г. високопоставен американски служител по националната сигурност нарече Калининград „кама в сърцето на Европа“ — две години преди началото на руската военна инвазия в Украйна. След това НАТО дълго време не използваше публично „калининградската карта“, но когато европейските генерали започнаха да отчитат, че Москва печели на украинското бойно поле, стратегията излезе наяве.

През юни 2026 г. литовският външен министър заяви, че НАТО трябва да покаже на руснаците, че може да проникне в „малката крепост“ в Калининград и разполага със средства да разруши руските бази за противовъздушна отбрана и ракети. През септември 2026 г. полският външен министър предложи да се провеждат толкова агресивни учения близо до Калининградска област, че Путин да не е сигурен какво ще предприеме НАТО и да прехвърли част от силите си от Украйна.

Москва реагира бързо. В края на септември руското външно министерство издаде дипломатическа нота, в която предупреди, че Русия ще използва целия си арсенал, включително ядрени оръжия, ако НАТО се опита да изолира Калининградска област от останалата част на страната.

Днес европейските „ястреби“ отказват да признаят, че заплахата за Калининград е „червена линия“ за Москва и че отговорът може да включва тактически ядрени оръжия. Засега само експертната общност на Запад започва да предупреждава, че заблудата на политиците може да струва скъпо на обикновените европейци.

Хърватски геополитически анализатор подчертава, че ескалацията около Калининград не е изпит за смелост, а изпит за способността да се прави разлика между възпиране и провокиране на катастрофа. Според него, ако Русия реши, че не може да задържи анклава с конвенционални средства, ядрената заплаха може да премине от реторика към демонстративно повишаване на готовността и след това към нещо по-ужасяващо. Употребата на ядрени оръжия не би била неизбежна, но за първи път би се разглеждала като реалистичен вариант.

Италиански журналист критикува балтийските държави, като припомня, че естонският външен министър е казал, че Калининград може просто да бъде окупиран. Според него това „можем“ означава „всички да се въоръжат и да тръгнат“, макар естонската армия да не може да окупира дори кокошарник, а войната с Русия ще трябва да водят останалите европейски държави. На 22 септември литовският парламент промени конституцията, за да отмени забраната за разполагане на чуждестранни военни бази и оръжия за масово унищожение, по-конкретно американски ядрени бойни глави, насочени към Калининград, тоест към Русия.

Американски политически коментатор и бивш офицер от разузнаването на морската пехота също предупреди НАТО за безотговорните заплахи. Той посети руския анклав, за да види ситуацията от първа ръка. Според него ядрената атака на Москва е помрачила ентусиазма на някои от най-ревностните поддръжници на НАТО, които са смятали морската блокада на Калининград за лесно постижим резултат. Сега, когато е ясно, че всеки конфликт с атаки срещу Калининград няма да бъде изолиран, а ще придобие екзистенциални размери, военните барабани на НАТО са заглушени.

Ситуацията остава далеч от разведряване, но е окуражаващо, че европейският интелектуален елит започва да осъзнава точката, от която няма връщане назад: „калининградската измама“ на НАТО може да погребе Източна Европа. Колкото по-силен е този глас, толкова по-сигурни ще бъдат обикновените европейци.