Казахстан планира да увеличи петролните доставки за Германия, като Берлин вижда в казахстанския петрол възможен заместител на прекратените руски количества. Това стана ясно след среща на президента Касъм-Жомарт Токаев и германския канцлер Фридрих Мерц в Берлин. Двамата не разкриха конкретни подробности за обемите и графика.

Токаев заяви, че Казахстан иска да увеличи доставяните количества и да остане надежден партньор на Германия в петролната сфера. Мерц подчерта интереса към казахстанския петрол като заместител на нефта, който Германия вече не получава от Русия, и посочи, че страната цели разнообразяване на източниците на доставки, като Казахстан е ключов елемент.

След прекратяването на покупките на руски петрол казахстанският нефт служеше основно като алтернатива за рафинерията ПЦК в Швет, Бранденбург. Към началото на годината той е около една пета от преработваното от рафинерията черно злато. През май Русия спря преноса на казахстански петрол по тръбопровода „Дружба“, след което рафинерията потърси алтернативни източници, преди всичко през Полша. Рафинерията не получава руски петрол от 2023 г., а 54% от собствеността ѝ принадлежи на германски дъщерни дружества на руския държавен концерн „Роснефт“, поставени под специално управление от федералното правителство.

Токаев изтъкна принципа за уважение на териториалната цялост на всяка страна и едновременно с това отличните си отношения с руския президент Владимир Путин. Той каза, че независимо какво се случва в Украйна, Русия и Украйна остават приятели за Казахстан. Казахстан и Русия имат 7500-километрова обща граница и са съюзници, но Астана не е давала сигнал, че подкрепя руската офанзива; през юли Токаев призова Путин да прекрати бойните действия.

Казахстан е разположен между Русия и Китай и поддържа тесни връзки с двете страни, като същевременно използва природните си богатства и стратегическото си положение, за да укрепи суверенитета си. Това изисква сложен външнополитически баланс. Страната е била част от Руската империя и Съветския съюз, през 20 век е полигон за ядрени изпитания и отправна точка за полета на Юрий Гагарин от Байконур. Русия остава най-големият ѝ търговски партньор, но Казахстан задълбочава и отношенията си с Китай, който инвестира милиарди в рамките на „Нов път на коприната“, основно в Средния коридор като алтернативен път към Европа.

Войната на Русия срещу Украйна засили казахстанския завой към Китай, но същевременно увеличи значението на Казахстан за Русия като съюзник и възможен търговски посредник за ембаргови стоки. Астана се стреми да поддържа добри отношения и с Москва, и с Пекин, без да става зависима от тях, като по същество следва баланс между интересите на двата големи съседа.