Авторът коментира първите 100 дни на кабинета „Радев“ и отбелязва, че управлението е трудно, но необходимата промяна все още не е факт. Той споделя, че за първи път от 2021 г. се чувства спокоен по улиците, като МВР вече не се използва за политически и местни зависимости. Въпреки това не вижда подобрение в икономическото неравенство – богатите стават по-богати, бедните по-бедни. Битката с олигархичния модел липсва, тъй като същите фирми и кръгове продължават да получават публичен ресурс. Административният капацитет е прекалено концентриран около Николай Копринков, а комуникацията на властта създава проблеми – вицепремиерът Иво Христов трябва да внимава повече с публичните си изяви. Авторът отбелязва, че не навлиза в конкретика, но изброява редица теми като назначения, корупционни сигнали, „Лукойл“, влиянието на стари икономически кръгове и чужди служби. Изводът му е, че има промяна в усещането, но не и в самия модел на управление.