Кирил Петков определи настойчивото налагане на Илияна Йотова за следващ президент като знак за притеснение, а не за увереност. Според него, ако вотът наистина бил предрешен, нямало да има нужда толкова упорито да го повтарят. Той напомни, че българинът има здравословно недоверие към прекомерната концентрация на власт и че всяка власт се нуждае от коректив. Именно в този контекст Петков вижда кандидатурата на Андрей Гюров като реална възможност за баланс.

Петков припомни, че Гюров и Георги Кандев са работили в служебния кабинет и са показали как изглежда нормално функциониращо правителство – без корупция, със спазване на законите, с европейски облик и честни избори. Според него тогава държавата е била сравнително спокойна, без проблемите да се превръщат в политически спектакъл.

Той критикува и тандема Радев–Йотова: макар че самият политически екип не е проблем, при сериозни грешки на правителството – от „справедливата кошница“, през фиаското със самолетите, до свръхдефицитния бюджет – Йотова не е изпълнявала ролята си на неутрален президент и не е налагала вето. Петков посочва личните качества на Гюров – спокоен, слушащ, трудолюбив, умеещ да казва „не“. Накрая обобщава, че изборът е по-важен от конкретните кандидати: дали искаме още власт на едно място, президент, който винаги се съгласява, или държавник, работещ за всички българи.