Президентската победа на Йотова се оценява като възможна пирова победа, защото е постигната на цената на ожесточена кампания с неверни твърдения и манипулации, които са нанесли щети върху демократичния дебат. Според критичния прочит кампанията е повдигнала сериозни въпроси за почтеността и политическата отговорност – включително участието на съпруга ѝ, опитите истината около комисията по помилванията да бъде прикрита и твърдението, че Андрей Гюров ще изпрати български войници в Украйна. Тези теми не се възприемат като дребни предизборни преувеличения, а като въпроси за границите на допустимото в демократичната кампания.

Отбелязва се, че президентската институция не може да служи като убежище от политическа отговорност. Напротив, тя изисква още по-висока степен на почтеност, прозрачност и отчетност. Формалната легитимност от изборната победа не означава автоматично обществено доверие, особено при ниска избирателна активност и дълбоко разделение в страната.

Прогнозата е, че Йотова може да се сблъска с нещо като обществен импийчмънт – публичен натиск, отказ от политическо доверие и настояване да отговаря за действията и думите си. Сравнението с Янукович се използва като предупреждение за политик, който е опитал да открадне европейското бъдеще на страната си. Изводите са, че изборите приключват, но въпросите остават и отговорите не могат да бъдат избегнати с нови лозунги или позоваване на изборния резултат.