Андрей Гюров все още не е обявил кандидатурата си, но вече събира обещания за подкрепа от политически сили и граждански организации. Той е сочен за единствения вероятен кандидат, който би могъл да създаде реална конкуренция на Илияна Йотова. Действащата президентска двойка – Йотова и подкрепящата я „Прогресивна България“ – запазва стабилни позиции, а самата Йотова води с около 50% одобрение, както е типично за действащи президенти.

За Гюров целта минимум би била достигане до балотаж. Подкрепата от ПП, ДБ и Форума за демократично действие обаче се свежда основно до електората на ПП-ДБ, който е около 14%. Той би трябвало да търси гласове и от други групи – негласуващи, привърженици на АПС, недоволни от ДПС или симпатизанти на ГЕРБ, но всяка от тези опции носи рискове и може да отблъсне част от твърдото му ядро. Откритата подкрепа от ГЕРБ например би била спорна, а привличането на негласуващи изисква радикализация, която отблъсква центристите.

Основните фронтове на недоволство срещу управлението на Радев са три: фискалната безотговорност с дефицит от 5.7%, проруският му уклон и плахите антикорупционни действия. Бюджетът на новото мнозинство раздува разходите дори повече от този на кабинета „Желязков“, който стана повод за протестите. Проруските позиции на Радев са трайни, а антикорупционната дейност се изчерпва с вербални схватки с Пеевски.

Тези тенденции дават шанс на Гюров и други проевропейски кандидати, но времето е малко – ако обяви кандидатурата си чак през септември, той рискува да изгуби инерцията. Очертава се кампания, която ще бъде силно повлияна от войните в Украйна и Иран, а изходът може да се окаже решаващ за политическото развитие на България.