Йотова с двойна преднина, балотажът изглежда сигурен

По-малко от месец преди президентския вот под половината от избирателите са решили едновременно да гласуват и за кого ще дадат гласа си. Национално проучване сред 1000 пълнолетни граждани, направено в периода 23-28 септември, показва, че на първи тур до урните ще отидат малко под 2,5 милиона души. Разчетите са направени на база реално живеещите в страната хора и не отчитат включените в избирателните списъци сънародници в чужбина.

Любимците на избирателите

Малко над половината от посочилите конкретна кандидатпрезидентска двойка заявяват, че ще подкрепят Илияна Йотова - Кирил Вълчев. Това е около два пъти повече от вторите по подкрепа Андрей Гюров - Георги Кандев и около четири пъти повече от третите Костадин Костадинов - Петър Волгин. Никоя друга двойка не събира значима подкрепа - около 13,4% от гласовете се разпределят между останалите 24 кандидатури.

Заради изискването за повече от 50% избирателна активност на първи тур - а в официалните списъци попадат и българите в чужбина - най-вероятно предстои балотаж. Очертава се на втори тур да се срещнат първите две двойки: Йотова - Вълчев срещу Гюров - Кандев.

Доверие: църквата е недостижима

Църквата е институцията с най-високо доверие сред българите - 58%. Следват силовите ведомства: полицията (47,4%) и армията (46,9%). Президентството е с 46,8%, което говори за позиционирането му като опора в обществените отношения. Правителството получава 35,1%, парламентът - 20,2%, а съдът (18,8%) и прокуратурата (16,2%) остават длъжници на обществото.

По отношение на политиците доверието е разпределено така: Илияна Йотова (45,7%), Румен Радев (44,6%), Андрей Гюров (19,4%), Костадин Костадинов (17,2%), Крум Зарков (15,2%). Следва групата от десния спектър - Асен Василев (14,7%), Радан Кънев (12,8%), Божидар Божанов (12,6%) и Ивайло Мирчев (12,5%), а Радостин Василев е с 11,1%.

Решението партията няколко кандидата да не участва в президентската надпревара явно не се приема добре от избирателите. Доверието към нея е едва 10%, следвана от Ивелин Михайлов (8%), а в дъното на класацията е Делян Пеевски с 2,7%.

Цените на първо място сред проблемите

Хората категорично открояват високите цени и инфлацията като най-сериозния проблем в страната - 53,7%. Растат критиките, че мерките не са навременни и адекватни: 44,6% не одобряват по-скоро действията на правителството, а малко над една трета го оценяват положително. Темповете явно не отговарят на очакванията на значителна част от електората.

Войната в Украйна: диалог да, отказ от руските енергоносители - не

С видимо мнозинство е одобрена тезата, че войната в Украйна няма успешно военно решение и е нужен дипломатически диалог - 58,4% я подкрепят, 18% не са съгласни, а близо една четвърт се затрудняват да преценят. По-конкретното условие за мир с териториални отстъпки се приема от 46,5%, 26,1% се противопоставят, 27,4% нямат мнение. Разликата между общото отношение и готовата конкретика е социологически съществена.

Най-категорични са реакциите по тезата, че руските енергийни суровини са токсични за Европа и трябва да бъдат изоставени. Близо две трети - 65,8% - не са съгласни, а само 12% я подкрепят. Останалите 22,2% не могат да преценят.

Казуси, които поляризират

Оценката за повдигането на въпроса за помилването на наркопласьора от Петрич е противоречива - положителната е едва с 3,6% над отрицателната, а почти всеки четвърти не формира мнение. Поляризирана и чувствителна тема, а не обществен консенсус.

Изнасянето на данни по казуса с т.нар. "Петрохан" е категорично по-скоро уместно според 43,7% - разликата с неодобряващите е 12,6%, а една четвърт не могат да преценят. Хората явно правят разлика между двата случая, а не ги възприемат като едно общо предизборно поведение.

Очакванията накрая

Активираните ядра от привърженици на трите изявени двойки са различни по големина и няма признаци някой от кандидатите да привлича значима периферия. Нагласите от последните парламентарни избори се запазват. Хората очакват промяна на модела от последните години и според преобладаващото мнение е нужна консолидация между изпълнителната и президентската власт, а не корективни отношения между тях.