Заместник-председателят на „Демократи за силна България“ и народен представител от „Демократична България“ Йордан Иванов предупреди, че в полуконсолидирана демокрация като българската, която още носи травмата на тоталитарното си минало, концентрацията на власт в ръцете на един-единствен човек е много опасна, независимо как се казва той. Според него това важи еднакво за Румен Радев, Бойко Борисов или Тодор Живков.

Иванов обяви, че решението за подкрепа на Андрей Гюров и Георги Кандев е взето единодушно и е било отдавна чакано, защото избирателите са поискали именно тази кандидат-президентска двойка. Той посочи два основни аргумента.

Първият е, че Гюров и Кандев са единствените кандидати, които могат да попречат на президента Румен Радев да затвори кръга на абсолютната си власт. Президентската институция по природа има удържаща роля спрямо останалите власти. Иванов предупреди, че страната е изправена пред реална заплаха да не участва пълноценно в съюзите, в които членува, като даде примери с отказа от коалицията на желаещите, от участие в противоракетния щит и от антидроновите инициативи на НАТО. Именно тук президентството трябва да влезе в удържащата си роля.

Вторият аргумент засяга естеството на българската демокрация. Според Иванов в полуконсолидирана демокрация концентрацията на власт в един човек е опасна по принцип, независимо от името. Той отбеляза, че неиздигането на кандидат от ГЕРБ на практика превръща избора в двуполюсен, а партията на Борисов дължи отговор на собствените си избиратели. Бойко Борисов, Йорданка Фандъкова и други лица от ГЕРБ следва ясно да кажат за кого ще гласуват, защото този въпрос не може да остане без отговор.

Иванов постави и въпроса за политическата отговорност на действащия президент, като посочи липса на реакция по няколко чувствителни теми. По думите му не е чута реакция на Йотова по повод изказването на Иво Христов за възможна намеса в Българската национална телевизия. Освен това Консултативният съвет за национална сигурност не е свикван от година и половина, въпреки че конституционно трябва да заседава веднъж на три месеца.

Заместник-председателят на ДСБ коментира и предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет. Той го определи като важна стъпка към върховенството на закона, но не и като автоматична реформа. „Институцията е толкова стойностна, колкото хората в нея“, подчерта Иванов. Той каза, че са предложени имена с безупречна професионална репутация и категорично не се приемат политически или партийни квоти при този избор. Изслушванията не бива да бъдат проформа, а изборът трябва да стане на принципа на заслугите.