На 18 февруари 1943 г. в препълнената берлинска спортна палата Йозеф Гьобелс произнася реч след тежкото поражение при Сталинград. С въпроса „Искате ли тотална война?“ министърът на пропагандата превръща обществения отклик в режисиран политически спектакъл. Фразата остава сред най-разпознаваемите лозунги на нацисткия режим.

Гьобелс е роден на 29 октомври 1897 г. в Райдт и получава докторска степен по германска литература в Хайделбергския университет. През 1933 г. Хитлер го назначава за министър на пропагандата и общественото просвещение. На този пост той контролира печата, радиото, киното, театъра и културния живот.

В реч пред партийния конгрес в Нюрнберг през 1934 г. Гьобелс описва пропагандата като „средство за постигане на цел“ — инструмент, който подготвя хората психологически за решенията на властта. Според него пропагандата може да направи „непопулярното популярно“ и да осигури подкрепа за правителствените действия. На практика това не остава абстрактна теория: при нацистите пропагандата разпространява антисемитизъм, оправдава преследването на евреи и представя войната като борба за оцеляване. Посланията на Гьобелс са част от радикализацията на расовата политика, довела до систематичното масово убийство на европейските евреи.

Най-често цитираното изречение, приписвано на Гьобелс, твърди, че достатъчно голяма лъжа, повторена често, бива повярвана. Историческите архиви обаче не откриват надежден първоизточник за тази точна формулировка. Тя е популярна в интернет и в сборници с цитати, но не може да се представя като доказана негова реплика. Съществува близък, но различен автентичен текст: в статия от 12 януари 1941 г. Гьобелс обвинява Великобритания, че следва принципа „когато човек лъже, трябва да лъже мащабно и да се придържа към лъжата“. Той приписва тази тактика на противника, а не я излага като собствено правило. Именно тази разлика често се губи при по-късното разпространение на цитата.

Историята на Гьобелс показва как политическите лозунги могат да бъдат свързани с реални действия. Речите му не само мобилизират публиката, а служат за оправдание на цензурата, войната и антисемитската политика. След самоубийството на Хитлер на 30 април 1945 г. Гьобелс заема поста райхсканцлер за един ден. На 1 май той и съпругата му Магда отравят шестте си деца и се самоубиват. Затова най-известните фрази на Йозеф Гьобелс трябва да се четат не като мъдри сентенции, а като документи на пропагандата на престъпен режим: част от тях са автентични и добре документирани, а други са по-късни приписвания, колкото и убедително да звучат.