Йеронимус Бош е един от онези художници, чиято биография сякаш се крие зад картините му. Дори рождената му дата остава несигурна: 2 октомври се свързва с него по традиция, но точният ден и година не са установени. Музейните специалисти посочват около 1450 г., без да могат да я потвърдят. Сигурно е, че той е роден в Хертогенбос, в историческото херцогство Брабант, днес в Нидерландия. Истинското му име е Йеронимус ван Акен, а името Бош произлиза от съкратеното название на родния му град – Ден Бош.

Бош израства в семейство на художници. Живописта се предава в рода му през шест поколения, а сред предците му са дядо му Ян и баща му Антониус. Първото известно документно споменаване на него е от 5 април 1474 г., когато свидетелства при сделка за имот заедно с баща си и братята си. По-късно името му се появява в регистрите на Братството на Дева Мария в Хертогенбос, към което се присъединява около 1486–1487 г. Тези следи го показват като уважаван и добре установен гражданин, но личният му живот остава почти невидим. Той не е оставил дневници, писма или обяснения за творбите си. Не знаем и как сам е назовавал повечето си картини – заглавията, с които ги познаваме, са дадени по-късно.

Най-известното му произведение е триптихът „Градината на земните удоволствия“, създаден около 1490–1500 г. В затворено състояние той показва земното кълбо в сиви тонове. При отваряне се разкриват три сцени: Сътворението и Раят, свят на човешки удоволствия и фантастичен Ад. В централния панел голи фигури, огромни плодове, птици и странни архитектурни форми създават усещане за безкраен празник. Но това не е безгрижна идилия, а по-скоро предупреждение за съдбата на човечеството: привидният рай на желанията води към наказанието в дясната част. Пред тази картина посетителите често се задържат особено дълго, защото множеството малки сцени и детайли я превръщат във визуален лабиринт.

Дълго време почти всяка фантастична картина от Северна Европа е била приписвана на Бош. Съвременните изследвания обаче показват колко трудно е да се отделят оригиналите от произведенията на работилницата и последователите му. Според тях 21 картини са изпълнени от самия майстор, четири – от неговата работилница, а седем – от последователи. Така наследството му става още по-интригуващо. Бош не оставя обяснение за демоните, рибите с човешки крака, музикалните инструменти, превърнати в оръдия за мъчение, и хората, погълнати от огромни предмети. Оставя само изображенията, в които средновековният страх от греха се среща с почти модерно въображение.

Бош умира в Хертогенбос през 1516 г., а погребението му е извършено на 9 август. През следващите десетилетия интересът към него нараства, особено след като испанският крал Филип II започва да събира негови произведения. Пет века по-късно картините му продължават да привличат зрители – не защото дават лесни отговори, а защото всяка подробност изглежда като нов въпрос.