Платената любов в българските земи има дълга история, оформена от политически и социални промени. В османския период тя била ограничавана от шериата и християнския морал, но през Възраждането започнали да пристигат чужденки, които поставили основите на градската проституция. След Освобождението (1878 г.) настъпил бум – отворили се кафе-шантани и публични домове, което довело до първите закони: през 1893 г. бил приет Правилник за публичните домове, а през 1903 г. – специализиран закон. Високите класи имали луксозни салони, а бедните – мизерни "кубинки". Жените носели пищни рокли и грим, а поведението им било строго регулирано. Цените варирали от 5-10 златни лева за елитни чужденки до 20-50 стотинки за улицата. Хигиената била проблем, сифилисът и триперът били чести, въпреки задължителните прегледи. След 1944 г. комунистите забранили проституцията, но тя продължила под формата на "интермомичета", обслужващи чужденци за валута. След 1989 г. пазарът бил овладян от организираната престъпност – дори 95% от проституиращите имали сводник в края на 90-те. Днес предлагането на сексуални услуги не е престъпление, но сводничеството и трафикът са забранени, което оставя работещите без права.