Историкът Александър Стоянов предупреждава, че за един народ е тежко, ако търсенето на истина се смята за „нихилизъм“, критичното мислене – за „омраза“, а отказът от бравурно патриотарство – за „родоотстъпничество“. Според него историята е обективна наука и в нея може да се търси смисъл и поука само чрез критичност, задаване на въпроси и изследване на фактите. Ако миналото е обект на вяра, а не на мислене, то вече не е история.

Величието на народа зависи от големината на мечтите му за бъдещето и от критичността към миналото. Народ, който търси смисъла на съществуването си само в минала слава и не мечтае за бъдещо величие, се самопогубва.

Историята не е създадена просто „за да не повтаряме грешките на миналото“, защото миналото не може да се повтори 1:1. Тя помага да си обясним настоящето чрез постъпките на миналото и да предвидим възможни бъдещи катастрофи на база предходния опит. Затова историята е наука за бъдещето – пишем я днес, за да възпитаваме утре. Докато обществото не разбере тези прости истини, няма да направи категоричната крачка напред към просперитет и светло бъдеще.