Богословът Георги Тодоров развива тезата, че историята и богословието са точни науки, стига изследователят да не се страхува от Големия брат и силните на този свят. Според него, когато този страх отпадне, събитията се подреждат в закономерности, които се повтарят хилядолетия и са видими и днес.

Той посочва, че влиянието на хегемонията върху Църквата има два етапа. Първият е в Римската империя, където императорът е хегемон — православен или еретик. При православен император се свикват православни събори и решенията защитават православието. При еретик се свикват събори с еретически решения и нищо в Църквата не може да ги спре — нито светци, нито молитви, нито усилия на вярващите — докато не дойде нов православен император.

Най-опасни за Църквата са ересите, зад които застава императорът. Когато една ерес стане хегемонска, Църквата трудно ѝ се противопоставя, защото хегемонът назначава. Затова се чака православен император, при когото ереста отслабва и православието тържествува.

Според Тодоров днешният механизъм е същият. След изчезването на империята и властта на турския султан се появява дълбоката държава, наречена Големият брат. Той заема мястото на императора и диктува правилата. Ако еретикът е хегемон, той налага хегемонска ерес; ако е православен, налага православие.

Богословът отбелязва още, че световният хегемон се появява късно. През първите векове и Средновековието няма световен хегемон в съвременния смисъл. През XVI век с колониалните империи се създава първият колективен световен хегемон — Англия, Франция, Испания и Нидерландия воюват помежду си, но заедно формират властта на европейската империя. След Втората световна война водещ световен хегемон стават Съединените щати.