Испания е новият световен шампион по футбол, като триумфът ѝ на финала срещу Аржентина не остави съмнение за заслужеността. Испанците наложиха своя стил – владееха топката, пресираха високо и контролираха темпото. Аржентина, водена от Меси, не успя да отправи точен удар в редовното време, а червеният картон на Енцо Фернандес окончателно реши мача. Луис де ла Фуенте изгради отбор, който демонстрира агресивен, техничен и доминиращ футбол, затвърждавайки тенденциите в съвременната игра.
Сред разочарованията бяха Германия, която показа липса на характер, и Бразилия, която не оправда очакванията. Норвегия изненада приятно с безкомпромисна игра. Англия и Франция стигнаха до заключителните етапи, но не успяха да спечелят. Форматът с 48 отбора се оказа успешен, но идеите на президента на ФИФА Джани Инфантино за още по-голямо разширяване предизвикват опасения относно качеството на турнира.
Комерсиализацията на Мондиала става все по-осезаема – паузите за хидратация се използват и за рекламни цели. Политическият фон също беше тревожен: намесата на президента на САЩ Доналд Тръмп доведе до смекчаване на наказанието на американския играч Балогун, което поражда съмнения за независимостта на футболните институции. Съдийството като цяло бе на добро ниво, с успешна намеса на VAR, но някои решения предизвикаха спорове.
В крайна сметка Испания не само спечели купата, но и доказа, че модерният, атакуващ и интелигентен футбол е пътят към върха. Остава предупреждението за превръщането на световното първенство в политически и търговски продукт, като ФИФА трябва да намери баланса между бизнеса, политиката и самата игра.