Исландските гласоподаватели отхвърлиха на референдум започването на преговори за присъединяване към Европейския съюз. Това е тежък удар за Брюксел, който искаше да се представи като сигурна алтернатива в свят на войни и рискове. Преди месеци мнозинството от младите исландци подкрепяха преговорите, но в неделя вотът показа обратно - извън столицата Рейкявик преобладаващо гласуваха „не“. Експерти коментират, че ако въпросът беше за самото членство, загубата за евроентусиастите щеше да е още по-голяма. Основната причина за провала е риболовът - лобито на този ключов бранш успя да наложи страхове, докато ползите от ЕС останаха на заден план. Провалът на кампанията поставя въпроса дали обединена Европа изобщо успява да обединява. Поляризацията расте в много държави - между богати градове и бедни региони. Пример са изборите в Саксония-Анхалт, както и предстоящият президентски вот във Франция. ЕС трудно може да говори за сигурност, след като има опасения от руска провокация, а солидарността изглежда слаба, както се видя при нападките срещу Испания за кризата в Сеута. В бившите източногермански провинции миграцията остава болезнена тема, а крайната десница дава лесни, но опасни отговори. За да отговори на страховете, Европа трябва да погледне в себе си и да си припомни идеите на Шуман и Аденауер. Нужно е ЕС да се въоръжи, да гарантира сигурността си, да модернизира индустрията и да намали зависимостта от китайския пазар. Отделните държави са твърде малки, затова решенията трябва да са общи, бързи и смели, дори с цената на отпадане на единодушието. Ако Европа не си даде сметка какво я прави уникална и не изгради обща визия, ще продължава да губи, а нейните врагове ще печелят.