Иран разширява кампанията си за натиск върху Съединените щати, като превръща търговските пътища, корабните маршрути и енергийната инфраструктура в бойно поле. Вместо да търси решителна военна победа - на практика невъзможна срещу американската суперсила - Техеран прилага стратегия на пресметната ескалация. Целта е да се увеличи цената на конфронтацията за Вашингтон и да се принудят САЩ да направят отстъпки, обясняват анализатори и регионални представители.

Старата тактика на по-слабия срещу по-силния е да надвие с хитрост. Примерите са много - от гърците срещу Персийската империя до Виетнам и Афганистан. Иран, изправен пред поредната военна кампания, явно няма друг избор. Стратегията е да увеличи до максимум икономическата и политическата цена за САЩ и съюзниците им, като същевременно избегне пълномащабна война. Ключов елемент е заплахата за Ормузкия проток, през който минава голяма част от световния петрол.

Според експерти голямото предимство на Иран не е, че може да навреди пряко на Америка или Израел, а че е в състояние да удари регионалните икономики и глобалната енергийна сигурност. Това вече се вижда от скока на цените на петрола и инфлацията в световен мащаб. Контролираната конфронтация дава на Техеран повече лостове за влияние, отколкото трайно прекратяване на огъня, тъй като блокадата и санкциите биха продължили, а Иран би останал изолиран.

Нито една от страните не изглежда готова за тотална война. Вашингтон не иска по-широк конфликт, който да застраши енергийната инфраструктура и да отвори нови фронтове. Техеран също се стреми да избегне война, защото противовъздушната му отбрана е отслабена, а икономиката е ограничена от санкции. Затова иранското ръководство се е насочило към стратегия на постоянен натиск. Ограниченият конфликт причинява смущения в корабоплаването, увеличава застраховките и държи енергийните пазари в напрежение. Тази несигурност принуждава правителствата и вносителите да се съобразяват с исканията на Иран. Засега стратегията изглежда се изплаща, като международните сили се фокусират върху защитата на търговските пътища, вместо да засилват натиска върху Техеран.