Световният енергиен пазар е под сериозен натиск заради ескалацията между Вашингтон и Техеран. САЩ се готвят да обявят най-строгите икономически санкции срещу Иран, а в отговор новият ръководител на иранския Върховен съвет за национална сигурност Мохсен Резаеи предупреди, че всяка държава от Персийския залив, подкрепила натиска, ще бъде смятана за враг. Той заплаши с „земетръсна“ конфронтация, включително атаки срещу алтернативни петролни маршрути и икономически обекти. Напрежението вече е намалило трафика през Ормузкия проток до едва 20% от нормалното.

Конфликтът се пренесе и в киберпространството. Британският вестник „Телеграф“ съобщи, че ирански хакери са успели да извадят от строя за четири дни малка електроцентрала в Обединеното кралство – първият такъв случай срещу британска енергийна инфраструктура. Властите уверяват, че националната мрежа не е застрашена, но са разпоредили засилени мерки за защита.

В Европа финансовите министри на Германия, Италия, Испания, Австрия, Полша и Португалия настояват пред Ирландия, която председателства ЕС, за въвеждане на общоевропейски данък върху свръхпечалбите на петролните компании. Причината са рекордните печалби на енергийните гиганти, които според анализ на „Транспорт и околна среда“ са спечелили допълнително 7.5 милиарда евро само за първото полугодие. Министрите искат тези средства да бъдат насочени към потребителите, за да се ограничи инфлацията.

Междувременно Украйна обяви плановете си за газовите запаси. Енергийният министър Денис Шмигал съобщи, че страната се цели да натрупа 14.6 милиарда кубически метра природен газ в подземните хранилища, а критичният минимум е 13.2 милиарда. Основното предизвикателство остава финансирането на покупките, при положение че инфраструктурата е разрушена от руските атаки, а цените са високи заради войната в Близкия изток.