Американската врява около Иран започна с демонстрация на военна мощ – флоти, самолетоносачи и заплахи за сваляне на режима. Но в крайна сметка се стигна до споразумение между Иран и Оман за регулиране на корабоплаването през пролива Хормуз. То предвижда влизане на корабите от северния проход в ирански води и излизане през южния коридор в омански води.

Първоначално войната се водеше с очакването за смяна на режима в Техеран. С времето обаче целите бяха сведени до три основни варианта: прекратяване на ядрената програма и предаване на урановите запаси, унищожаване на програмата за балистични ракети и спиране на влиянието на иранските сили в Ливан, Ирак и Йемен.

Иран отговори, като премести конфликта от военната към икономическата сфера. Вместо Техеран и подземните му ядрени и ракетни съоръжения, фокусът стана проливът Хормуз – ключов пункт за глобалната енергийна сигурност. Така Иран превърна конфликта в политико-икономическо уравнение.

Тази промяна обаче крие рискове. След американските удари Иран разшири кръга на конфронтацията, като включи градове в държавите от Персийския залив – по-евтини цели от Израел, основният му противник.

Крайният въпрос остава отворен: кой има по-голяма способност да удължи конфликта, да контролира темпото и да го реши – Иран или Съединените щати?