Твърда реторика, но и готовност за диалог

Иранският президент Масуд Пезешкиан отправи остро послание към САЩ и Израел от трибуната на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Той обвини Вашингтон в тероризъм и подчерта, че Техеран няма да се подчини на военен или икономически натиск. Според него Иран е жертва на агресия и няма да преклони глава.

В същото време Пезешкиан заяви, че страната му остава готова за диалог и преговори. Той отхвърли използването на сила като инструмент за налагане на политически решения и настоя, че дипломацията трябва да се основава на взаимно уважение.

Ормузкият проток – ключът към деескалацията

Един от най-важните въпроси е бъдещето на Ормузкия проток, стратегическия морски коридор между Иран и арабските държави от Персийския залив. Ирански представител е заявил, че Техеран е готов да отвори протока в рамките на седмица, ако САЩ намалят военния натиск и прекратят блокадата на иранските пристанища.

Според Техеран иранската делегация в Ню Йорк има пълномощия да води дипломатически разговори. Иран е предал на американската страна предложение за прекратяване на военните действия чрез посредници още на 16 септември. Това показва, че зад твърдата реторика продължава да съществува дипломатически канал.

Контакти чрез посредници

През последните часове САЩ и Иран са провели продължителни контакти в Ню Йорк чрез посредници. Американският специален пратеник Стив Уиткоф заяви, че посредници са се движили между двете делегации с часове и че разговорите са били конструктивни. Работата ще продължи.

От иранска страна е участвал външният министър Абас Арагчи. Разговорите са били насочени към условията за дипломатическо уреждане, включително бъдещето на Ормузкия проток. Техеран поставя като условия намаляване на американския военен натиск, премахване на блокадата и размразяване на ирански активи.

Американският президент Доналд Тръмп също каза, че контактите продължават и че в крайна сметка може да бъде постигнато споразумение. Той обаче настоява, че Иран не трябва да притежава ядрено оръжие.

Ливан и рискът от втори фронт

Ситуацията в Ливан остава сред най-чувствителните елементи на регионалната криза. Израел и „Хизбула“ продължават да са въвлечени в напрежение по южната граница, а международните усилия са насочени към предотвратяване на по-широка ескалация.

Особено внимание се обръща на бъдещето на мисията на ООН UNIFIL. Мандатът ѝ е предвидено да приключи в края на 2026 г., а ръководството предупреждава, че изтеглянето трябва да бъде внимателно, за да не се създаде вакуум в сигурността. Ливанското правителство настоява за запазване на международно присъствие в южната част на страната.

Ирак като посредник и ролята на Сирия

Ирак също е пряко засегнат от кризата заради географското си положение и връзките си с Иран. В Ню Йорк иракският външен министър Фуад Хюсеин проведе разговори с иранския си колега Абас Арагчи. Основна тема е била регионалната деескалация и възстановяването на свободното корабоплаване през Ормузкия проток.

Хюсеин заяви, че диалогът и дипломацията остават най-ефективният път за ограничаване на напрежението и че регионалната сигурност изисква сътрудничество между заинтересованите държави. Паралелно с това Ирак и Сирия засилват контактите си. Иракският премиер Али ал-Заиди и сирийският президент Ахмад аш-Шараа проведоха първата си среща в Ню Йорк. Двете страни обсъждат сигурността по границата и икономически алтернативи на маршрутите, засегнати от войната около Иран.

Държавите от Залива търсят изход

Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и останалите държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив са изправени пред сложна ситуация. От една страна, те поддържат стратегически отношения със САЩ. От друга, разрастването на конфликта с Иран застрашава тяхната територия, енергийна инфраструктура и морски транспортни маршрути.

Катар вече работи с Пакистан за намаляване на напрежението между Вашингтон и Техеран и за гарантиране на свободата на корабоплаването в Ормузкия проток. На срещи в Ню Йорк американската страна е разговаряла с представители на държавите от Залива, Турция, Ирак, Сирия и Йордания за регионалната сигурност. Обсъждана е и идея за обща рамка за сигурност между Иран и арабските държави от Залива, като според регионални източници Техеран разглежда предложението.

Сирия се превръща във важен фактор заради близостта си до Ливан, Израел и Ирак. Дамаск и Багдад засилват координацията си, докато САЩ се опитват да насърчат по-тясно сътрудничество между тях. Особено значение има сигурността по сирийско-иракската граница, където продължават рисковете от контрабанда на оръжия и дейност на остатъчни структури на „Ислямска държава“.

Дипломатическият прозорец остава отворен

Към последните часове дипломатическият прозорец остава отворен, но разминаванията между Вашингтон и Техеран са сериозни. Ормузкият проток, ядрената програма на Иран и бъдещето на регионалните въоръжени групировки остават сред основните нерешени въпроси.