Въпреки убийството на аятолах Хаменей и висши военни командири, както и атаките с драматични имена, САЩ не успяха да постигнат бърза победа над Иран. Техеран, разчитайки на хилядолетната си традиция и десетилетия подготовка за асиметрична война, осуети плановете на Вашингтон и Тел Авив. Анализаторите вече извеждат пет ключови урока, които обясняват провала.

Първият урок е мозаечната отбранителна доктрина. Иран децентрализира властта, като всяка провинция може да действа като независима военна крепост с автономна логистика и командване. Така дори при прекъсване на връзките с центъра, съпротивата продължава. Това е директен извод от войните в Ирак и Сърбия, където бързият разпад на армията дойде след унищожаване на командните връзки.

Вторият урок е кризата с боеприпасите на САЩ. Вашингтон изразходва повече ракети-прехващачи, отколкото може да произведе, харчейки 15-30 пъти повече за всяка иранска ракета. Иран укрива критичната си военна инфраструктура в подземни съоръжения, най-обширната програма в Близкия изток.

Третият урок е блокадата на Ормузкия пролив, наречена „ядреното оръжие на Иран“. Тя лиши световния пазар от 20% от петрола и 25% от втечнения газ, предизвиквайки глобални сътресения и поставяйки Вашингтон в задънена улица.

Четвъртият урок е системното парализиране на американските предни бази. Благодарение на разузнавателната помощ от Китай и Русия, Иран нанесе тежки удари по над 100 цели, принуждавайки САЩ да изтеглят самолетите си в Израел и Йордания, което ограничи оперативната им ефективност.

Петият урок е стратегическият съюз с Русия и Китай. Техеран получи сателитни данни, технологии и военно обучение, които промениха баланса на силите. Иран не елиминира конвенционалното превъзходство на САЩ, но наложи модел на дълга война, който прави това превъзходство трудно използваемо.

В отговор Иран обявява нова офанзивна доктрина, предвиждаща пренасяне на конфликта на вражеска територия. Междувременно Турция, Саудитска Арабия и Пакистан подписаха Пакт „Мека“, наричан „Сунитско НАТО“. Този съюз повдига въпроси за целите си – дали е насочен срещу Иран, Израел или е опит за регионална преориентация. Анализаторите го виждат като алтернативна политика за сигурност, но с уговорката, че подкрепата при нападение ще се определя чрез консултации, което го отличава от чл. 5 на НАТО. Пактът променя сигурността в Близкия изток и ще има глобални последици.