Въпреки ударите срещу Иран и убийството на ключови фигури, САЩ не успяват да постигнат бърза победа. Анализът на основните причини очертава пет ключови урока: мозаечна отбрана, недостиг на боеприпаси, блокада на Ормуз, парализиране на американските бази и съюз с Русия и Китай. Иран е децентрализирал командването – всяка провинция може да се отбранява самостоятелно, а наследниците на всяка позиция са готови веднага да поемат управлението. Така прекъсването на връзките с центъра не води до разпадане на отбраната.

САЩ харчат 15-30 пъти повече за прехващане на всяка иранска ракета, а запасите им от боеприпаси се топят по-бързо, отколкото могат да бъдат възстановени. Блокадата на Ормузкия пролив нанася тежък удар върху световната енергийна търговия – 20% от петрола и 25% от втечнения газ не достигат до пазарите. Американските предни бази в региона са систематично парализирани след атаки, подкрепени от разузнавателни данни на Русия и Китай. От 20 авиобази остават само 5, което принуждава САЩ да преместят самолетите си в Израел и Йордания, но това намалява оперативната им ефективност.

Техеран възприема по-агресивна „офанзивна доктрина“ и заплашва да пренесе конфликта на вражеска територия. САЩ отговарят с нова ядрена доктрина, акцентираща върху тактически ядрени оръжия. На този фон Турция, Саудитска Арабия и Пакистан подписват Пакт „Мека“, наричан „Сунитско НАТО“. Той променя структурата на сигурността в Близкия изток и е определен като дългосрочен риск за Израел. Въпросите около целите на пакта остават отворени, но той ясно показва, че регионалните играчи вече не разчитат единствено на Вашингтон.