Ситуацията в Близкия изток достигна нова критична точка на ескалация. Вечерта на 16 срещу 17 юли Централното командване на САЩ започна шестата поредна вълна от масирани въздушни удари срещу цели в Иран. Конфликтът провали крехкото примирие от предходния месец. Към 4:30 ч. сутринта иранските сили задействаха мащабен и координиран ответ, атакувайки американски военни активи в съседни държави от Залива.
Въздушната кампания на САЩ включваше прецизни боеприпаси от бойни самолети, дронове и военноморски съдове. Основните поражения бяха нанесени върху летище Ираншахр (повредени електрически инсталации и резервоар за гориво), железопътен възел в Бандар Абас (предизвикал прекъсвания на електрозахранването), мостът Бандар-е Хамир (важна логистична връзка, с жертви и ранени цивилни), както и промишлени обекти на остров Кешм и около ядрената централа в Бушер, където ПВО бе приведена в пълна готовност.
Иранският ответ не закъсня. Ислямската революционна гвардия и армията предприеха масирана контраофанзива с балистични ракети и дронове камикадзе срещу американски бази и регионални съюзници. В Бахрейн бяха активирани сирените и иранската армия обяви, че е поразила хеликоптери и разузнавателни самолети във военновъздушната база „Сахир“. Кувейтската ПВО прихвана десетки дронове, но падащи отломки нанесоха материални щети на държавни съоръжения и цивилни квартали. Йордания докладва за успешно прихващане на ирански ракети.
Дипломацията се срина. Белия дом обвини Иран за нарушаване на меморандума от юни, а Техеран обяви споразумението за нищожно и определи конфликта като „екзистенциална война срещу Америка“. Блокирането на Ормузкия проток, през който преминава близо една пета от световния петрол, предизвика шок на финансовите пазари и скок в цените на горивата. ООН призова за прекратяване на огъня, но и двете страни не показват признаци за отстъпление.