Съединените щати са в пълна бойна готовност за нова вълна от масирани военни удари срещу Иран, но временно ограничават операциите си, за да дадат шанс на задкулисната дипломация. Пентагонът поддържа актуален списък с ирански мишени, който се използва като инструмент за геополитически натиск. Вашингтон умишлено редува интензивни атаки с тактически паузи, целейки да създаде пространство за преговори чрез посредници и да избегне пълномащабна регионална война. Военните сили, включително самолетоносачът „USS Abraham Lincoln“ в Арабско море, остават в готовност за незабавни действия.
Напрежението ескалира рязко след срива на примирието, договорено през април. Повод за подновяване на сблъсъците бяха ирански атаки срещу търговски кораби в Ормузкия проток, което предизвика американски ответни въздушни удари. Армията на САЩ порази между 80 и 170 военни цели в южните части и вътрешността на Иран, включително противовъздушни системи, радарни станции и бази на Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Техеран отвърна с ракетен и дронов обстрел срещу американски съоръжения в Кувейт, Бахрейн и Катар.
Паралелно с военните действия, дипломатическите преговори продължават на ниско ниво чрез посредничеството на Катар и Пакистан. Иранският външен министър Абас Арагчи проведе спешни разговори с регионални партньори за предотвратяване на по-нататъшна ескалация. Въпреки това иранските лидери определиха американските действия като „военни престъпления“. Дипломатическият процес е допълнително усложнен от вътрешнополитическия преход в Иран след смъртта на върховния лидер аятолах Али Хаменей и неизявилия се публично наследник Моджтаба Хаменей. От Белия дом предупреждават, че ако Иран не преустанови блокирането на корабоплаването и не се съгласи на трайно споразумение, САЩ ще възобновят масираните бомбардировки.