Примирието между САЩ и Иран от юни е в руини, а военните действия ескалират. Въздушни удари, атаки с дронове и заплахи за корабоплаването в Ормузкия проток отново са на дневен ред. Експерти предупреждават, че конфликтът може да се превърне в "вечна война" – цикличен сблъсък, при който САЩ периодично отсичат иранските способности, но без трайно решение.
Американската авиация засили ударите по иранска територия, а Техеран отвръща, включително чрез проксита като йеменските хути, които заплашват морските пътища на Саудитска Арабия. Дипломатическите опити не спират – Иран прати свой пратеник в Пакистан, но шансовете за преговори са малки. Доналд Тръмп демонстрира амбивалентност – понякога за диалог, друг път отказва срещи и предупреждава за още по-мощни удари.
Целите на Вашингтон се променят – от смяна на режима и унищожаване на ядрената програма до осигуряване на свободно корабоплаване в Ормуз. Въпреки огромното военно превъзходство, САЩ не успяват да ликвидират напълно иранския капацитет за блокиране на протока, тъй като дори остатъчни сили са достатъчни за прекъсване на трафика.
Исторически паралели с Ирак и Афганистан показват, че военният успех не гарантира политически резултат. Иран разчита на евтини дронове и лодки, за да компенсира изоставането. Експерти смятат, че ключът е в преговорите – особено за Ормузкия проток, който държи световната икономика за заложник. За Иран обаче заплахата за протока е мощен лост, от който няма да се откажат без отстъпки. Без компромис конфликтът рискува да се проточи с години.