През януари 2026 година, седмици преди въоръжения конфликт със САЩ и Израел, хиляди иранци излязоха на улиците в знак на протест срещу режима. Тежките икономически условия и нарастващото недоволство провокираха вълна от демонстрации, които бяха посрещнати с изключителна жестокост от силите за сигурност. Части на тайните служби, милициите „Басидж“ и Революционната гвардия използваха палки и огнестрелно оръжие срещу хората. Американският президент Доналд Тръмп отправи заплахи за военни удари и обеща помощ на протестиращите, но такава така и не пристигна. Последвалата война измести вниманието от кървавото потушаване на протестите и въпросът за съдбата на ранените изчезна от дневния ред. Липсват точни данни за жертвите – иранските власти съобщават за 3100 загинали, а неправителствени организации сочат над 7000.

Много от ранените не потърсиха медицинска помощ поради страх от арести и недоверие към държавните болници. Лекарят и правозащитник, живеещ в Австрия, разказва за претоварени лечебни заведения, липса на линейки и случаи, при които ранени са починали по време на превоз. В един град за два дни около 2000 души потърсиха помощ в болница с 400 легла. Хората бяха прострелвани в главата, шията, гърдите и крайниците, често с автоматично оръжие. Според свидетелства, силите за сигурност са стреляли с намерение да убиват, а в някои случаи са използвали ножове и мачете.

Документирани са множество случаи на пострадали, включително ученичка, загубила око, пианистка с увредени пръсти, бегач с ампутиран крак. Някои от ранените не са участвали в протестите – обстрелвани са на пазара, пред магазините или по пътя към дома си. 32-годишната Мала, майка на три деца, е била простреляна от милицията, докато се опитвала да изведе сина си от тълпата. Тя заявява, че е по-добре да я убият, отколкото да я обезобразят. 17-годишният Ашкан се е присъединил към протестите с надеждата за външна намеса, но загубил око и крак, а в главата му останали осколки.

Репресиите продължават и със съдебни процеси и екзекуции. Само през юли и август в Исфахан са осъдени на смърт 12 души, а според доклад на ООН от март 2026 г. най-малко 56 души са екзекутирани по обвинения, свързани с националната сигурност, сред които 27 участници в протестите. Режимът не проявява милост дори към тези, които вече са били ранени или загубили близки.