Напрежението в Близкия изток достигна нов връх, след като Иран обяви пълно и безсрочно спиране на корабоплаването през Ормузкия проток. Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) заяви, че няма да позволи на нито един търговски кораб да премине, докато ситуацията в региона не се нормализира. Блокадата дойде след драматичен уикенд, в който иранските сили обстреляха няколко търговски съда, включително контейнеровоза „GFS Galaxy“, плаващ под флага на ОАЕ. Екипажът му беше принуден да напусне кораба заради пожар. Техеран обвини плавателните съдове, че използват неразрешени маршрути в протока.
В отговор Централното командване на САЩ нанесе трета вълна от въздушни и ракетни удари, поразявайки над 140 цели по южното крайбрежие на Иран, включително в пристанищните градове Бандар Абас, Джаск и остров Кешм. Ударите бяха насочени срещу радарни системи, складове за дронове и ракетни позиции на КГИР. Иран отвърна с ракети и дронове срещу американски обекти и съюзнически държави от Персийския залив. Сирени и противовъздушна отбрана бяха задействани в Кувейт, Бахрейн, Йордания, Оман и Катар, като в Доха имаше паднали отломки и трима ранени.
Международната морска организация към ООН алармира, че заради ескалацията над 6000 моряци и стотици кораби остават блокирани в региона. Въпреки иранските закани, Ормузкият проток де факто остава отворен за търговски трафик чрез южния коридор, който преминава през териториалните води на Оман и се охранява от международната коалиция.
На дипломатическия фронт американският посланик в ООН потвърди, че техническите екипи на САЩ и Иран продължават преговорите по иранската ядрена програма, въпреки разпадането на временното примирие. Той подчерта, че Вашингтон не вярва на твърденията на Техеран, че атаките срещу кораби са дело на неконтролируеми групировки, и определи действията в протока като умишлен опит за натиск. Основното искане на САЩ за възстановяване на дипломатическия процес е Иран да предаде натрупания си запас от над 400 килограма високообогатен уран и да гарантира свободното преминаване на кораби. Белият дом засили икономическия натиск, като отмени лиценза за продажба на ирански суров петрол, което заплашва иранската икономика с изолация.
Новият върховен лидер на Иран, аятолах Моджтаба Хаменей, се закле да отмъсти за смъртта на баща си, убит при предишни удари. Американският президент Доналд Тръмп предупреди, че е издал заповед за пълна бойна готовност на въоръжените сили и заплаши да „заличи напълно“ Иран при опит за покушение срещу него или висши служители. Регионалните медиатори Оман, Катар и Пакистан продължават опитите за организиране на спешна конференция, като Маскат предлага разделяне на трафика на северен и южен коридор. Позициите обаче остават силно разграничени: Техеран настоява за вдигане на блокадата на пристанищата си и освобождаване на замразени активи, докато Вашингтон отказва отстъпки преди Ормуз да бъде умиротворен и ядрените материали предадени.