След десетилетия натиск от страна на израелския премиер Бенямин Нетаняху Съединените щати най-накрая предприеха военна офанзива срещу Иран. Шест месеца по-късно обаче Израел изглежда е в по-деликатна позиция, отколкото преди войната. Иран не само се защитава, но и отвръща с удари по съюзниците на Вашингтон и блокира кораби в Ормузкия проток.

В първия ден на войната при съвместните американско-израелски удари беше убит върховният лидер Али Хаменей. Въпреки това резките промени в решенията на Доналд Тръмп дестабилизират израелската позиция. След офанзивата на 28 февруари той поиска примирие през април, след като цените на петрола рязко скочиха и натискът на общественото мнение се усили.

Анализаторът Дани Цитринович определя израелската стратегия като колосален провал. Според него има оперативни успехи, но стратегическа цел не е постигната. Израел е изправен пред труден избор: да приеме ново ядрено споразумение, което ще укрепи Техеран, или да опита да отслаби Иран, рискувайки той да се насочи по-бързо към ядрено оръжие.

Проучване на Еврейския университет в Йерусалим и института „Агам“ показва, че 92% от израелците смятат Иран за победител в конфликта. Това е предупреждение за правителството преди изборите на 27 октомври. Други наблюдатели обаче отбелязват, че Нетаняху не е целял смяна на режима, а следва познатата стратегия на „косене на тревата“ – нанасяне на тежки щети, които да позволят на Израел да действа свободно.

Иранските ответни удари отнеха живота на 25 души в Израел и на четирима на Западния бряг. Техеран концентрира атаките си и срещу страните от Залива, където има американски бази. Експертът Алекс Грийнбърг смята, че войната значително е отслабила Иран, а Израел е постигнал стратегическата си цел. Антиправителствените демонстрации през януари показаха недоволството на иранското население от подкрепата на властите за въоръжени групировки в арабския свят. През април израелският министър на отбраната Израел Кац и Доналд Тръмп заплашиха да върнат Иран в „каменната ера“ с бомбардировки на университети. Според Лиора Хенделман-Баавур това крие риск от дълготрайна враждебност, която може да остане дори след смяната на ръководството.