В основата на множеството войни и конфликти в Близкия изток стоят съперническите проекти за тръбопроводи и търговски коридори. Още в миналото сирийският президент Асад разработва проекта „Петте морета и петте държави“, който включва газопроводи от Египет и Катар към Турция. Този проект обаче пречи на други амбициозни инициативи, като турско-иракския канал „Път на развитие“, наричан още „Сух канал“. В същото време САЩ и Израел лансират своя коридор IMEC, който свързва Индия с Европа през ОАЕ, Саудитска Арабия и израелското пристанище Хайфа, заобикаляйки Турция и Ирак.

Анкара и Багдад смятат, че „Пътят на развитие“ може да промени световната търговия, но САЩ упражняват контрол върху иракските финанси и приходите от петрол чрез Федералния резерв, за да държат проекта под контрол. Целта на Вашингтон е да отдалечи Ирак от Иран, да го интегрира към Запада и да ограничи руското и китайското влияние в региона. Опасността от затваряне на Ормузския проток кара държавите да търсят сухопътни алтернативи.

Иран е изправен пред стратегическа дилема: ако не участва в тези коридори, рискува изолация. Техеран води преговори за включване в „Пътя на развитието“, като същевременно държи лостове за натиск чрез иракските шиитски милиции. Израел, от своя страна, се страхува да не остане извън играта и саботира проекта, поддържайки напрежението в региона. В крайна сметка окончателната дума ще има Вашингтон, но реалистичността на пълното изолиране на Русия и Китай от Близкия изток остава под въпрос.