Почти седем месеца след началото на войната с Иран конфликтът се разшири към два стратегически морски коридора. Освен Ормузкия проток, през който преминаваха около 20 на сто от световното потребление на суров нефт и втечнен природен газ, под натиск е и Червено море. Подкрепяните от Техеран хути разшириха атаките си срещу Саудитска Арабия, като все по-често набелязват енергийна инфраструктура и експортни маршрути. Саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман се е обадил на президента на САЩ Доналд Тръмп с молба за спешна намеса срещу бързото настъпление на хутите. Според Тръмп групировката е обещала да не атакува американски цели.

Военният натиск обаче не води до политическо решение. На фона на растящите цени на бензина и дизела и преди междинните избори на 3 ноември Тръмп се опитва да постигне целите си във войната с Иран. Според експерти по Близкия изток той иска да приключи конфликта от позиция, която му позволява да заяви, че ядрените и военните способности на Иран са значително отслабени, свободата на корабоплаването е възстановена, а Техеран е принуден да се върне на масата за преговори. Липсва обаче последователна стратегия. САЩ са наложили значителни военни и икономически тежести на Иран и изглежда са отслабили военния му капацитет, но не са постигнали нито капитулация на Техеран, нито трайно споразумение.

В сряда Тръмп трябва да разговаря във Вашингтон с китайския президент Си Дзинпин. Китай е най-големият купувач на ирански петрол и ключов политически партньор на Техеран. Очаква се Тръмп да повдигне въпроса за икономическите и финансовите връзки на Китай с Иран, надявайки се Пекин да използва влиянието си върху Техеран, особено по отношение на сигурността на корабоплаването в Ормузкия проток.

Няма пробив и между Иран и арабските му съседи от Персийския залив. Планирана среща между Иран, страните от Залива и Ирак беше отменена миналата седмица, възможно поради последните атаки на хутите срещу Саудитска Арабия. Според анализатори на пръв поглед Иран и държавите от Залива имат малко общи интереси, но зад кулисите съществува поне една обща цел - предотвратяването на по-нататъшна военна ескалация. Държавите от Залива си дават сметка, че едва ли биха спечелили пряк военен сблъсък с Иран, затова като цяло подкрепят деескалация. До споразумение обаче не се стига. Исканията на Иран за по-голям контрол над Ормузкия проток отиват твърде далеч за тях. Ситуацията се усложнява и от войната в Йемен, която ограничава сближаването. Малко вероятно е Саудитска Арабия да прави отстъпки, докато е атакувана от хутите, съюзници на Техеран.

САЩ, Иран и държавите от Персийския залив преследват различни цели. Трайно враждебна коалиция в Залива, подкрепяна от Вашингтон, би била стратегически неизгодна за Техеран. Затова Иран може да приложи двойствена стратегия - да се противопоставя на водената от САЩ архитектура за сдържане и същевременно да предложи на държавите от Залива алтернативен модел за регионална сигурност, основан на помирение и диалог. В крайна сметка те са не само съперници на Иран, но и негови съседи - географска реалност, която не може да се промени. Иранският представител по въпросите на сигурността настоява САЩ да прекратят военните действия на всички фронтове. Техеран също призовава за освобождаване на замразените ирански активи и за вдигане на морската блокада. Преговорите с Катар и Оман продължават, а Техеран очаква отговор от Тръмп. Остава неясно дали тези дипломатически канали могат да доведат до край на войната, тъй като Вашингтон, Техеран и държавите от Залива продължават да преследват различни цели.