Шест месеца след началото на войната срещу Иран, започната на 28 февруари, западните коментари са единодушни, че първоначалният план на Вашингтон и Тел Авив не е осъществен. Вместо да доведе до смяна на режима, конфликтът направи Техеран по-твърд. Иран бързо намери нови лидери след смъртта на върховния лидер Али Хаменей, а опитите за провокиране на вътрешни въстания се провалиха. Техеран затвори Ормузкия проток и нанесе удари по американски бази в Персийския залив, разтърсвайки световната икономика и разкривайки уязвимостта на американския съюзнически чадър.

Въпреки предупрежденията на разузнаването и на вицепрезидента Джей Ди Ванс, Доналд Тръмп настоя за военна операция. Според анализаторите той пренебрегнал прогнозите, че убийството на Хаменей ще доведе до още по-радикално ръководство. По време на кампанията Тръмп многократно питал подчинените си „Защо Иран не отстъпва?“. В крайна сметка той се обърна към дипломацията и през юни беше подписано споразумение, което обаче бързо загуби тежест.

Европа, която някога водеше преговорите по ядрената програма, сега е изолирана. Новите преговори се водят с посредничеството на Пакистан, а арабските държави от Залива търсят алтернативни гаранции за сигурност. Близкият изток е променен, но съвсем не по начина, по който САЩ и Израел се надяваха.