Иранският външен министър Абас Арагчи призова България да преразгледа решението си, с което позволява временното разполагане на американски военни самолети във военновъздушната база „Безмер“. Това стана по време на телефонен разговор с българския му колега Велислава Петрова. Арагчи заяви, че одобрението на София улеснява агресията срещу Иран, а Петрова го увери, че от територията на България няма да се водят военни действия срещу Техеран.

Бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев обаче определи разговора като безсмислен и безполезен от дипломатическа гледна точка. Според него целта е била да се потвърдят добрите отношения между двете страни и да се намали напрежението, но резултатът е точно обратният – разговорът затвърди агресивното поведение на Иран към България. Той отбеляза, че Иран продължава да повтаря позицията си, изразявана многократно в официални ноти и изявления.

Керемедчиев смята, че България е трябвало да заеме много по-твърда позиция, като подчертае членството си в НАТО и Европейския съюз и суверенното си право да изпълнява съюзническите си ангажименти. Той даде за пример Кипър и Великобритания, които са отговорили на иранския натиск по-рязко, без да влизат в обяснителен режим. По думите му именно това трябва да бъде и официалната българска позиция, тъй като срещу страната има отправени индиректни заплахи.

Експертът предупреди, че Иран разполага с множество инструменти за оказване на натиск. Освен дипломатически ноти, насочени към създаване на социално напрежение, той може да прибегне и до хакерски атаки срещу административни институции, както и до активиране на терористични клетки. Керемедчиев припомни инцидента в Бургас от преди години и подчерта, че правителството трябва активно да успокоява населението и да води по-силна информационна кампания. Хората трябва да видят реални резултати – реално повишаване на сигурността в и около базата.

Керемедчиев коментира и по-широката картина в Близкия изток. Ситуацията се влошава, конфликтът се разраства, а Иран вече смята, че Украйна е въвлечена в него. Той обърна внимание и на хутите и протока Баб ел-Мандеб, откъдето минават над 30% от контейнерните превози от Азия към Европа. Според него освен енергийна криза може да се стигне и до световна търговска криза, която допълнително да притисне европейските икономики.