България изживява най-рязкото ускоряване на инфлацията сред държавите от Централна и Източна Европа от края на 2025 г. насам. Основната причина е сериозното поскъпване на горивата през първото полугодие на 2026 г. Очакванията са, че ценовият натиск ще отслабне, ако доставките през Ормузкия проток се нормализират. Прогнозите сочат, че в края на 2026 г. инфлацията у нас ще достигне 5,35%, като по-висока стойност се очаква само в Румъния. За 2027 г. България може дори да оглави регионалната класация по инфлация с малко над 4%, изпреварвайки Сърбия и Румъния.
Промишлеността се оказва най-слабото звено. Индустриалният индекс, базиран на 2023 г. = 100, пада до 92,6 пункта – най-ниският резултат сред всички наблюдавани икономики. Дори Германия, която от години е в криза, отчита 93,2 пункта. Забавянето води до по-слаб износ, спад на поръчките и ограничено търсене на нови производствени мощности. Икономическият растеж на България все повече зависи от вътрешното потребление, държавните разходи и усвояването на европейски средства.
Европейското финансиране остава положителен фактор – очаква се през 2026 г. плащанията от ЕС да достигнат 3,87% от БВП. Те подкрепят строителството и инфраструктурата, но забавянето на проекти може да застраши растежа. Бюджетният дефицит ще нарасне от 3,5% от БВП през 2025 г. на 4,9% през 2026 г. – по-висок се очаква само в Полша, Унгария и Румъния. За 2027 г. дефицитът трябва да се свие до 3,8%. Държавният дълг ще продължи да расте, достигайки 35,6% от БВП през 2027 г., но остава сред най-ниските в Европа – по-малък е само в Босна и Херцеговина.