Финансовото министерство публикува есенната си макроикономическа прогноза, според която икономиката ще расте по-бързо от заложеното през пролетта, но инфлацията ще бъде по-висока. Очакваният реален ръст на БВП за 2026 г. е 3% при 2,6% в предишната прогноза. За 2027, 2028 и 2029 г. ведомството предвижда съответно 2,5%, 2,4% и 2,4%, докато пролетта залагаше 2,5%, 2,5% и 2,6%.

Средногодишната инфлация се очаква да достигне 4,8% през 2026 г. и да се забави до 4% през 2027 г. Това е възходяща ревизия спрямо пролетните 4,3% и 3,8%. Основната причина е поскъпването на горивата. За 2028 и 2029 г. прогнозата е инфлация от 2,6% и 2,4% при 2,5% за двете години в пролетното издание.

Заетостта се очаква да нарасне с 0,5% през 2026 г. и с 0,2% през 2027 г. Безработицата вероятно ще се задържи около 3,4%. Номиналната компенсация на един нает е нараснала с 7,1% през първото полугодие на 2026 г., а средно за годината се очаква ръст от 8,5%, който да се забави до 6,2% през 2027 г.

Като водещ фактор за външната среда се посочва конфликтът в Близкия изток. Първоначално се е очаквало военните действия и блокирането на Ормузкия проток да продължат до средата на 2026 г., след което средата да се нормализира плавно. След временно успокояване в края на юни и началото на юли обаче конфликтът отново се изостри и създаде допълнителен ценови натиск. Нормализиране на международните цени на петрола и природния газ се очаква през 2027 г. Високите цени и по-рестриктивната парична политика ще ограничават икономическата активност, най-вече в Европа.

Кризата в Близкия изток остава основен риск. При алтернативен сценарий с по-скъпи енергоносители и по-слабо външно търсене инфлацията у нас би била по-висока с 0,6 процентни пункта през 2026 г. и с по 0,3 процентни пункта през 2027 и 2028 г. Реалният растеж на БВП би бил по-нисък с 0,1 процентни пункта през 2027 и 2028 г. спрямо базовия сценарий, а инвестициите ще бъдат ограничени.