Инфлацията в България отново надхвърля 5%, сочат последните данни. През август храните леко поевтиняват, но транспортът и по-специално горивата остават сред основните двигатели на ценовия натиск. За един месец дизелът е поскъпнал с над 13%, а услугите – от лекарски прегледи до ресторанти и хотели – също отчитат значителен ръст.

Според икономисти върху динамиката на цените действат едновременно няколко фактора. Геополитическата обстановка и несигурността около доставките на горива, конфликтът в Близкия изток, бюджетните дефицити през последните години и въвеждането на еврото създават сложен коктейл. Цената на петрола е един от водещите фактори през последната година, но вътрешните процеси също оказват сериозно влияние.

Сред вътрешните фактори се открояват политиката на големи бюджетни дефицити и засиленото банково кредитиране. Кредитите към домакинствата растат с около 20%, което увеличава потреблението и внася допълнителен натиск върху цените. България вече година и половина е с най-висок реален ръст на потреблението в ЕС, тъй като в домакинствата влизат повече пари. Това води до по-високи цени и увеличаване на вноса.

При храните поскъпването остава сравнително ограничено – около 1% спрямо август миналата година. По-осезаемо е поскъпването при услугите, което е резултат от увеличеното потребление. Горивата също остават сред най-засегнатите групи.

Ролята на еврото също е обсъждана. Според анализаторите единната валута съвпада с вече съществуващи инфлационни процеси. Тя частично действа психологически, но истинското разпалване на инфлацията идва от политиката на големи бюджетни дефицити. Затова дългосрочните последици от фискалната политика са по-важни от опитите единствено да се ограничават цените. По-съществено значение има стимулирането на предлагането – помощ за бизнеса да намали разходите си, което да го принуди да свали цените или да ги качва по-бавно от конкуренцията.

Критики има и към някои правителствени мерки за цените на основни стоки, като „кошницата с грижа“ и „справедливата цена“. Според експерти подобна мярка би имала по-голям ефект, ако беше въведена по-рано – например през май миналата година, когато единственият фактор щеше да е смяната на валутата. Сега факторите са повече и бизнесът не може да бъде държан отговорен за всички покачвания. Реформата в образованието също е ключова, ако целта е по-високи доходи.

Краткосрочните възможности за ограничаване на инфлационния натиск са две. Едната е промяна в поведението на търговските банки и охлаждане на кредитирането – чрез осъзнаване или директен контрол от централната банка. Другата е новата бюджетна рамка, която се очаква след изборите. По-смелото харчене и кредитиране започва около влизането на България в чакалнята на еврозоната, което дава сигнал за кредитор от крайна инстанция и насърчава по-рисково поведение.

Голямата неизвестна за европейската икономика през есента и зимата остава цената на горивата.