Управителят на Българската народна банка Димитър Радев заяви, че инфлацията в страната се очаква да достигне 6% през октомври. През септември годишният ръст на потребителските цени по хармонизирания индекс е бил 5,6% при 3,8% средно за еврозоната, което показва по-силен ценови натиск у нас. Окончателните данни за октомври се очакват на 16 ноември.

Според Радев присъединяването към еврозоната не премахва различията между националните икономики и необходимостта от разумни вътрешни политики. Общата парична политика дава рамка за ценова стабилност, но вътрешното търсене, кредитирането и условията за финансиране продължават да влияят върху инфлацията.

Банковият сектор остава добре капитализиран и ликвиден, а кредитирането расте с високи темпове, особено жилищното. Това налага превантивен надзор и макропруденциални мерки. Радев подчерта, че добрите показатели на банките не са основание за облекчаване на изискванията, а независимата централна банка трябва да оценява последиците и да ги представя ясно пред обществото.

По отношение на решението на Европейската централна банка от 29 октомври да запази основните лихвени проценти без промяна Радев посочи, че паузата е необходима, за да се оцени ефектът от енергийния шок и затягането на финансовите условия. Той обаче предупреди, че това не означава край на затягането: при устойчив инфлационен натиск може да се наложи ново увеличение на лихвите.

Енергийните цени са сред причините за по-високата от очакваното инфлация в еврозоната. Базисната инфлация остава относително стабилна, а пренасянето на енергийния шок върху заплатите не е широко. Очакванията за общата инфлация в еврозоната през 2027 г. са ревизирани нагоре до 2,6%, а за базисната — до 2,5%, докато дългосрочните очаквания остават около целта от 2%.