Инсултът остава сериозно предизвикателство пред здравната система в България. Смъртността от инсулт у нас е около четири пъти по-висока от средната за Европейския съюз. Страната отчита над 44 000 хоспитализации годишно, а инсулт настъпва средно на всеки 10 минути.

При съмнение за инсулт реакцията трябва да бъде незабавна. Основните симптоми са внезапно изкривяване на лицето, внезапна промяна в говора и внезапна слабост в едната или другата ръка. Често самият пациент трудно разпознава първите признаци, затова ролята на близките е ключова. Забавянето влошава последствията, защото при запушване на кръвоносен съд мозъчната тъкан започва да се уврежда още в първите секунди.

Лечението и проследяването

В една от клиниките в страната годишно се лекуват над 1000 пациенти с инсулт. Случаите не намаляват съществено, а делът на пациентите, получили съвременно лечение, остава недостатъчен. Има известен ръст на съвременно лекуваните, но той е в пъти по-малък от необходимия.

По-слабо проследен остава периодът след изписването. Много пациенти разчитат основно на грижите на близките си, а липсата на регистър и добра документация затруднява оценката на реалните последици от инсулта. Затова е започнало популационно епидемиологично проучване, което ще проследява пациентите през годината след инсулта. Целта е да се установи колко от тях се подобряват, колко имат нужда от рехабилитация, колко получават решение от ТЕЛК и колко се връщат на работа. Така трябва да се очертаят пропуските в системата и нуждите на хората след болничното лечение.

Превенцията е ключова

Като водещ рисков фактор се посочва високото кръвно налягане, особено когато лечението му се прекъсва при временно нормализиране на стойностите. Профилактиката е ключова, за да не се стига до инсулт. Тя трябва да започва още преди срещата с невролог, като важна роля имат общопрактикуващите лекари. Предлага се основни знания за рисковете и симптомите на инсулта да бъдат включени в училищните програми.