Лятото е време за почивка, но за част от българските туристи то означава нещо съвсем различно. Още щом стъпят на плажа, те се превръщат в подвижни инспектори, които проверяват порциите, броят картофите в чинията и забелязват всяко липсващо кубче сирене. Този тип туризъм, наречен „инспекционен“, съчетава отдиха с мисията да защитят рода и родината от зарязване по Черноморието.

Процедурата е добре позната. Туристът влиза в първото заведение, независимо от джоба си, поръчва, плаща и започва проверката. Снима касовата бележка – обикновено накриво, при лоша светлина, без да се вижда името на заведението – и я публикува с възмутен коментар. Важно е да се сложат поне пет удивителни, за да изрази пълното възмущение. Също толкова важно е да се създаде впечатление, че туристът е бил принуден да влезе, а не е избрал доброволно.

Следва неизменното сравнение с Гърция. Там порциите били огромни, октоподът сам скачал в чинията, а собственикът прегръщал клиента. Разбира се, сравнението никога не се прави между равностойни места: луксозен български курорт се сравнява със скромна гръцка кръчма, а скъпите гръцки острови като Миконос остават извън сметката. Така изводът винаги е, че в България е безбожно скъпо.

Тази година емблема на инспекционния туризъм стана тараторът. Цена от 9 евро за таратор в неизвестно заведение предизвика гняв и обвинения към държавата. Но ако има кой да плаща, защо да няма и такива цени? Инспекционният турист обаче не търси разумни цени, а повод за възмущение.

Авторът на оригиналната статия предлага догодина държавата да регламентира този туризъм – например с Национален индекс на таратора, който да се съобщава заедно с времето. Също така на плажовете да има табла с информация за средния грамаж на кюфтетата и опасност от надценена цаца. Така всеки инспекционен турист ще може да прави сравнителен анализ с везна и шублер.

Шегата настрана, по българското море има наистина калпави заведения и нелепи цени. Но въпросът е защо хората продължават да ходят на места, които ги възмущават. Социалните мрежи всяко лято се пълнят с еднотипни оплаквания, често неверни, които масово се споделят. Някои виждат в това умела кампания на чуждата конкуренция, но може би става въпрос за национален манталитет.

Вместо да търсим само негативното, нека забележим колко хубави станаха курортите ни – с благоустроени алеи, паркове и чисто море. Да се научим да ценим българското Черноморие и да си почиваме, вместо да се втурваме да проверяваме всяка касова бележка.