Войната между Русия и Украйна навлиза в решаваща фаза. Изходът от нея ще зависи от това коя страна по-бързо ще превърне иновациите в масово производство и в трайно военно предимство.

Ключовото предимство на Украйна през голяма част от войната е способността ѝ да се учи бързо. Украинските войници, инженери, разузнавачи и отбранителни компании идентифицират проблеми, разработват решения, изпробват ги в бойни условия и ги модифицират с впечатляваща скорост. Адаптацията обаче е завършена едва когато подобренията достигнат фронтовата линия достатъчно бързо и в достатъчен мащаб, за да променят съотношението на силите. Това все повече се превръща в същината на конфликта.

Русия е подобрила способностите си и е увеличила военното производство, но Украйна се стреми да не изостава. Стратегията на Украйна за победа започва с предотвратяването на значителни руски териториални придобивки. Умелите сухопътни действия, съчетани с дронове, високоточни удари, системи за управление на боя и противовъздушна отбрана, многократно са спирали руското настъпление.

Русия изглежда неспособна да компенсира загубите си чрез настоящата система за военна служба по договор. Това обяснява подготовката на Москва за нов етап на мобилизация. Украинските военни разбират, че само задържането на фронтовата линия не е достатъчно. Затова Украйна все по-често нанася удари с голям обсег по петролни рафинерии, логистични центрове и складове за боеприпаси на руска територия. Изолирането на окупирания Крим е друг ключов елемент от тази кампания заради военното и символично значение на полуострова. Така Украйна превръща това, което руският президент Владимир Путин смята за перла на своите завоевания, в тежест. Ефектът е кумулативен: всяка повредена петролна рафинерия или унищожена система за противовъздушна отбрана създава разходи, които Русия е принудена или да покрие, или да заобиколи. Всеки ответен ход създава нова потенциална цел.

Украйна е изправена и пред сериозна финансова уязвимост. Недостигът във финансирането на отбраната се оценява на 27 милиарда долара. Това е от съществено значение, защото мащабът е както финансово, така и технологично предизвикателство. Украйна може да разработи ефективна ракета прехващач или дрон с голям обсег, но ще постигне предимство на бойното поле едва когато тези системи могат да бъдат произвеждани, усъвършенствани и подменяни в хилядни тиражи. Така войната се превръща в надпревара между две теории за постигане на победа.

Русия залага на изчерпването на живата сила, противовъздушната отбрана, инфраструктурата, финансите и западната подкрепа за Украйна, преди собствените ѝ ресурси да се изчерпят. Украйна залага на това, че може да попречи на Русия да постигне решителни успехи, като същевременно ѝ нанася военни, икономически и политически загуби. Нито един от тези изходи не е предрешен. На Украйна не ѝ е нужно да превзема Москва. Тя трябва да демонстрира, че Русия не може да напредва на приемлива цена, че украинският военен и икономически натиск могат да се поддържат и че западната подкрепа ще продължи. Европейските партньори на Киев могат да помогнат за гарантирането на последното, като третират отбранително-промишлената база на страната като продължение на своята собствена.

Засиленият икономически натиск трябва да подкрепи военните усилия на Украйна чрез ограничаване на приходите от енергийни ресурси и прекъсване на международните мрежи, финансиращи войната на Путин. Законопроектът за адски санкции срещу Русия би помогнал за постигането на тази цел. Целта не е да се накаже руският народ, а да се променят сметките на Путин. Сериозните преговори ще станат възможни, когато той стигне до заключението, че още една година война по-скоро ще отслаби Русия, отколкото ще я засили. Не е нужно той да признава поражение: би могъл да запази окупираните територии, да заяви, че Русия е защитила Донбас, и да обяви победа. Един по-значим резултат би бил суверенна Украйна, по-тясно интегрирана с Европа и разполагаща с най-опитните и способни въоръжени сили на континента.