Според икономиста професор Ганчо Ганчев основният проблем на българската икономика е слабият обем на капиталовложенията, както и фактът, че цели сектори не плащат данъци. В момента текат преговори за новата формула за определяне на минималната работна заплата, която трябва да влезе в сила от 2027 г. Представители на държавата, синдикатите и работодателите провеждат втори кръг от срещи, след като беше прието правилото възнаграждението да не пада под 50% от средната основна заплата. Ганчев коментира, че тези преговори съвпадат с публикуваната програма за развитие до 2030 г., в която се отказваме от модела на ниските заплати и залагаме на инвестиции и модернизация. По думите му размерът на минималното възнаграждение остава пречка за конкурентоспособността. Той отбелязва, че доходите у нас са по-ниски от тези в някои балкански държави извън ЕС. Експертът настоява за компромисна формула, тъй като проблемът не е в липсата на критерии, а в недостатъчния анализ на ефекта върху пазара. Ниските заплати са пряко следствие от общата неефективност на икономиката. Ганчев критикува липсата на стратегически анализи и посочва, че няма на какво да се стъпи. Най-сериозният структурен проблем е слабият приток на инвестиции, който може да се подобри само в дългосрочен план. Той обръща внимание и на сивия сектор, като подчертава, че има цели сектори, които не плащат никакви данъци, и предлага държавата да потърси механизми за изсветляването им. Препоръчва паралелно да се изпълнява настоящият бюджет и да се подготвя рамката за 2027 г. Относно инфлацията, професорът смята, че тя не е извънредна и следва световните тенденции. Поскъпването на храните е глобално явление, наблюдавано дори в САЩ, и пазарът постепенно коригира отклоненията.