Конституционалистът проф. Пламен Киров смята, че натрупаният опит на Илияна Йотова като вицепрезидент е предимство при влизането ѝ в президентската институция. Според него политическата рутина помага да се избягват крайности и грешки при вземането на решения, а плюсовете надвишават минусите.

Киров определя държавния глава като възможен посредник между властите и коректив на решенията на правителството и парламентарното мнозинство. Той подчертава, че това не променя конституционната рамка на институцията.

В коментар на критиките, че подкрепяната от „Прогресивна България“ Йотова ще даде на формацията влияние върху основните власти, Киров призовава да не се драматизира с тезата за „всичките яйца в една кошница“. По думите му изборът на нов президент не променя начина, по който функционира президентската институция. Правомощията остават същите, а упражняването им зависи от личността на държавния глава.

Киров коментира и ролята на президента като върховен главнокомандващ. Това не означава пряко ръководене на военни операции, а по-скоро политическо ръководство. Назначаването на висшия команден състав не е самостоятелно правомощие на президента, а е споделено с правителството.

Според конституционалиста президентът не е част от законодателната, изпълнителната или съдебната власт, но има правомощия, които засягат и трите. При нормално взаимодействие те имат балансиращ и церемониален характер, а ролята на държавния глава се засилва при конфликт между властите, когато той може да помогне за преодоляване на противопоставянето.