Илияна Йотова спечели президентските избори и ще стане първата жена държавен глава, а с мандата си ще има най-дълъг престой на Дондуков 2 - общо 15 години. На първия тур тя водеше с под 3 процентни пункта, или 42 715 гласа, пред Андрей Гюров. На балотажа разликата нарасна до над 300 хил. гласа. Победата ѝ дойде не само от привържениците на Румен Радев, но и от избиратели на други кандидати: около 76% от гласувалите за Възраждане и 72% от тези за Величие са я подкрепили. Гюров получи около 75% от гласувалите симпатизанти на ГЕРБ и 56% от тези на ДПС, но това не беше достатъчно. Активността беше под 30%, а близо 60% от избирателите на ГЕРБ и около две трети от тези на ДПС не гласуваха. Липсваше обичайната мобилизация в смесените райони. Вътрешният министър отдаде заслуга на МВР, че изборите не са опорочени.

Румен Радев побърза да представи победата като вот на доверие към властта и потвърждение на политиката си. Управляващите описаха балотажа като избор между мира и войната, а опозицията - като избор между демокрацията и авторитаризма. Йотова настояваше за несъществуваща опасност от въвличане във война, а Гюров беше принуден да обяснява, че такава няма. Така кампанията се съсредоточи върху страха, а не върху визията за президентската институция. Това пролича и в единствения телевизионен дебат.

Данните очертават поколенческо, образователно и географско разделение. Гюров получи около 61% сред избирателите на 18-30 години, докато Йотова - около 63% сред хората над 60. При най-младите преднината му беше 29 пункта, а при най-възрастните - 28 пункта за Йотова. Гюров имаше по-силни позиции в София и сред висшистите, Йотова - в селата и сред хората със средно образование. На първия тур 65,5% от избирателите на Гюров са били висшисти срещу 47,1% при Йотова, а делът на софиянците сред подкрепилите го е бил 31,8% срещу 12,2% при нея.

За Гюров загубата може да е нов старт. Той заяви, че най-доброто предстои и че кампанията е създала платформа за надграждане. Не отрече възможността за нов политически проект и беше сочен като потенциален обединител на разпокъсаното дясно. Пред него остава въпросът дали може да предложи нещо повече от противопоставяне на Радев.

Пред Йотова стоят бюджетът за 2027 г., изборът на нов главен прокурор от бъдещия Висш съдебен съвет и подписът под указа за назначението. Тя заяви, че за близо 30 години в политиката не се е намерил човек, който да ѝ казва какво да прави. Остава открит въпросът кой всъщност си спечели президента - Радев или България.