Президентската кампания в България започна по-кално от очакваното. В центъра на сблъсъка са два случая – помилването на осъден наркодилър и разследването на тежко убийство, свързано с групата около Ивайло Калушев.

Илияна Йотова е обвинявана, че е участвала в помилването на Огнян Атанасов, наричан „петричкият Ескобар“, през 2022 г. Той е трябвало да излежи десет години от присъдата си, но е бил освободен заради влошено здравословно състояние, което според документацията е представлявало заплаха за живота му. Малко след освобождаването си Атанасов е продължил с престъпната си дейност, а през 2025 г. е бил заловен с пет килограма кокаин. Йотова твърди, че процедурата е спазена и решението е базирано на медицинска експертиза, поръчана от Министерството на правосъдието, и на оценка на Комисията по помилванията към президентството.

След това Министерството на вътрешните работи и прокуратурата дадоха брифинг по случая „Петрохан“, въпреки че ключови експертизи не са готови. Според разследващите Ивайло Калушев е убил 22-годишния Николай Златков и 15-годишно момче. Акцентът бе поставен върху съмнения за педофилия и възможни политически протекции. Медии и коментатори, близки до ГЕРБ и „Прогресивна България“, веднага свързаха Калушев с ПП-ДБ, опитвайки се да дискредитират Андрей Гюров.

Гюров не е коментирал случая. Няма данни той да е познавал Калушев или да е имал общо с организацията му. Неговият министър на вътрешните работи в служебния кабинет Емил Дечев изнесе голяма част от информацията по „Петрохан“ и активно работеше по разплитането на историята.

Въпросите обаче остават. Случаят „Атанасов“ крещи за корупция – дали в медицинската експертиза, в Комисията по помилванията или в решението на вицепрезидентката, тепърва трябва да стане ясно. Опозицията припомни и други подобни казуси. Случаят „Калушев“ говори за прикриване. Има съмнения, че хората около него са работили с Държавна агенция „Национална сигурност“, че той е бил информиран за сигналите срещу себе си преждевременно и че Борислав Сарафов е бил наясно със случващото се в „Петрохан“. Това поставя въпроси: защо никоя институция не е действала, ако изнесеното сега е било вярно; сътрудничили ли са Калушев и обкръжението му на службите; ако да – затова ли са си затваряли очите за групата, която местните описват и като паравоенна; имали ли са покровители.

Обществена тайна е, че много престъпници в България плащат, за да не изтърпяват наказанията си или дори да не бъдат залавяни. Някои биват откривани едва след смъртта си, докато уж са в чужбина. Други бягат през тунели под ресторанти със мощни заглушители. Престъпният свят се възползва от корупцията по всички етажи на администрацията и властта. Служби, прокуратура и полиция често работят само когато това е удобно на политическата конюнктура. Между конспиративните теории, съмненията за външна намеса и официалната версия за „Петрохан“ има разлики, но и общо усещане, че някои в МВР, службите и прокуратурата крият нещо.

Илияна Йотова и Андрей Гюров влизат в кална кампания, която тепърва ще набира сила. И двамата трябва да докажат, че нямат общо с тази кал, защото много политици в страната са потопени в нея.