Илинденско-Преображенское въстание избухва на 20 юли (2 август) 1903 г. в Битолския революционен окръг, а на 6 август (17 август) в Одринско. То е продължение на българската националнодемократична революция и цели освобождението на Македония и Одринска Тракия, останали под османска власт след Берлинския договор. В началото на XX век обстановката на Балканите е нестабилна, а неуспехът на Горноджумайското въстание от 1902 г. отслабва революционната мрежа. През януари 1903 г. конгрес на ВМОРО в Солун, без водачи като Гоце Делчев и Даме Груев, решава да се вдигне общо въстание. Гоце Делчев се подчинява, но успява то да бъде отложено за лятото и насочено към планинските райони, за да се защити мирното население. На Илинден въстанието пламва в Битолско. Превземането на Крушово и обявяването на Крушовската република става кулминация. В Одринско въстанието избухва на Преображение, а в Странджа е обявена Странджанската република. В Серския окръг също има сражения, най-ожесточени в Мелнишко. Османската империя изпраща стотици хиляди войници. Сблъсъците са 239, изгорени са 205 села, хиляди са убити и прогонени. Причините за неуспеха са преждевременното избухване, слабото въоръжение, неблагоприятната международна обстановка и ненамесата на България. Въпреки това въстанието показва на Европа, че поробеното население няма да спре да се бори за свобода.