Доц. д-р Йордан Величков подчертава, че Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. и Нишкото въстание от 1841 г. са изключително дело на българското население, което е потвърдено от хиляди материали в европейския и американския печат. Той критикува българската политическа класа, която не разбира, че срещу Скопие (Северна Македония) трябва да се води безкомпромисна научна и историческа борба, за да се разобличи македонизмът като сръбска фалшификация. Величков призовава държавните институции да се ангажират с честването на тези въстания и да използват автентичните исторически документи от българските архиви, за да докажат българския характер на областта. Той също така напомня за забравеното Нишко въстание и за българите, останали в Сърбия, които са били денационализирани. Величков вижда в тези исторически факти възможност за преодоляване на враждебността между България и Сърбия, ако те бъдат използвани правилно.