През лятото на 1903 г. българското население в Македония и Одринско вдига оръжие срещу османското владичество. Решението за въстание е взето на Солунския конгрес на ВМОРО през януари, макар и против волята на водачи като Гоце Делчев и Даме Груев, които настояват за по-добра подготовка. Въстанието започва на 20 юли (Илинден) в Битолския революционен окръг и бързо обхваща селата в планините на Битолско, Леринско, Костурско и Охридско. Кулминацията е превземането на Крушово и обявяването на Крушовската република. На 6 август (Преображение) избухва въстание и в Одринско, където е провъзгласена Странджанската република, просъществувала 26 дни. В Серски окръг битката започва преждевременно, но се водят ожесточени сражения в Мелнишко, Серско и Драмско. Османската империя изпраща 300 000 войници с модерно оръжие срещу 26 400 въстаници. В резултат на потушаването са опожарени 205 села, избити близо 4700 души, а 30 000 бягат в България. Причините за неуспеха включват преждевременното начало, слабото въоръжение и неблагоприятната международна обстановка – Русия и великите сили отказват да се намесят. Въпреки поражението, въстанието доказва на Европа, че поробеното население няма да спре да се бори за свободата си.